Кои книги искам да си купя?

Няколко неща ме карат да напиша този кратък пост – точно пред заплата съм; имам един доста набъбнал списък с книги, които трябва да си купя; напоследък изпадан в странно недоумение всеки път, когато се зачудя какво точно да публикувам в блога.

И не че този списък, сложен тук, би променил каквото и да било (освен ако някой читател не реши да ми подари книга от листа – но това в кръга на шегата, хехе), но все пак ще го направя. А с коментара си вие можете да го допълните със своите собствени запланувани покупки или пък препоръките ви към мен.

Джеймс Джойс – Одисей. Плюсовете са, че това е Джойс и въпреки че ще ми е адски тежко да чета огромния „Одисей”, със сигурност няма да ми навреди да го познавам и с нещо друго от „Дъблинчани”. Минусите – струва 50 лева. Другата лоша новина е, че ми се струва (не без основание), че тиражът е на изчерпване и след година, предполагам, ще я имат само антикварите и ще съдират кожи за нея.

Робърт Бърнс – В цъфналата ръж. По принцип не чета поезия, но в това издание се влюбих. Толкова е съвършено, а стиховете на Бърнс са толкова… хм… поетични. Как да не ти се прииска да го имаш и да си го попрочиташ, когато го видиш на лавицата вкъщи?

Стефани Майър – Здрач. Да, наистина искам да прочета тази книга. Просто изпитвам непреодолимо желание да знам защо всички толкова я харесват и я оценяват толкова високо. По същата причина прочетох няколко книги на Тери Пратчет (не ги харесах, само си затвърдих мнението, че той не става), по същата причина си купих и „Алхимикът” на Коелю.

Новелови награди ’08. Веднага след като излезе ще си я купя. Може би дори на премиерата (27 април). Предното (и първо) издание ме очарова, а това трябва да го чета и по друга причина, тъй като участвах в конкурса, но не спечелих. Та се надявам, че новелите вътре ще са много добри, за да не се отчаян от това какъв бездарник съм.

Стефан Цвайг – Колекция новели, том І. Не съм чел още Цвайг и съжалявам за това. Ще трябва да го поправя.

Борис Акунин – Гробищни истории. Ето тази книга нямам никаква представа защо я искам. Но просто ме привлича по някакъв начин този тип художествено описване на реални места, примесването на истинска история с въображение и т.н. Замислям се и да направя някакви опити с това, но преди това със сигурност трябва да се запозная с „Гробищни истории”.

Жерар-Жорж Льомер – Кафка. Много обичам да чета биографии на любими писатели. Затова и тази книга ме заинтригува. Още повече като се има предвид, че съм чувал само добри неща за нея.

Габриел Гарсия Маркес – Любов по време на холера. Видях я на една сергия за стари книги за 25 лева. Почти сигурен съм, че утре ще е вече купена, но се надявам да не е и да успея да я взема навреме.

Засега е това. Убеден съм, че има и още неща, които съм си набелязах, но в момента ги забравям. И слава Богу, защото списъкът е доста сериозен финансово и като нищо един голям процент от заплатата ми ще остане в „Хеликон” или „Пингвините”. Внимавайте все пак с добавките си към него, за да не ме разорите : )

Comments

  1. asktisho says:

    Бих искал лично да ти препоръчам “Черната книга” на ивомир а.к.а The Black Book – най-доброто на книжния пазар, което е излязло от български автор тази година, според мен.

    Относно новеловите награди – харесвам миналогодишното издание, ще си взема и тазгодишното.

    Съжалявам само, че в списъка ти няма други български автори. Маркес и Цвайг заслужават мястото си в библиотеката на всеки читател, който претендира за над средно интелектуално ниво, разбира се. Но фактът, че българският читател, издател и книгразпространител обърнаха гръб на българския писател – не онзи от банкнотите, а живият, дишащ и талантлив човек, който се нуждае от тяхната помощ тук и сега, ме кара да мисля, че кандилцето на словото съвсем скоро ще загасне не някъде другаде, а именно тук – в странта, която обича да се гордее, че е люлка на славянската писменост и култура…

  2. О, сигурно съм разбран погрешно! Аз съм голям привърженик на съвременната българска проза. Просто помислих малко и не ми хрумне никое ново заглавие, което мога да включа в списъка. Да кажем “Будистки плаж” на Васил Георгиев – взех си го преди около месец, изчетох го и е просто страхотен сборник. Доказателство за това ще видим, когато стане един от основните претенденти за наградата Хеликон тази година – понеже съм убеден, че ще се случи точно това.

    Та така – единственото по-популярно ново, така да се каже, на пазара за съвременна българска литература е “Старите хипари” на Михаил Вешим. А Вешим е автор, чиито писателски качества не ми допадат особено.

  3. Знаеш ли, харесва ми как пишеш за книгите. В думите ти има… топлина към тях. За съжаление нямам нито една от горепосочените, но имам немалко други. Заповядай в блога ми (www.blajev.blogspot.com), харесай си някое заглавие и ще ти го подаря, ако не е в последната групичка най-ценни, де 🙂

  4. О, не мога да си избера нещо за подарък от блога ти… Това е абсурдно : ) Т.е. бих взел нещо назаем, каквото е и условието, а и не бих отказал, ако искаш да ми подариш нещо специално, но да си избирам сам..

  5. Защо да е абсурдно? Предполагам си видял, че имам обширна и разностранна литераура, която съм насъбрал последните пет години с много желание и лишения. Факт е, че не съм прочел всичко, а непрестанно взимам нови и нови. Добре, направи един списък с 5-10 заглавия, които би прочел с удоволствие и аз ще избера коя от тях ще преживея най-лесно 🙂
    А за книга назаем – винаги си добре дошъл, разбира се.

  6. Макето says:

    Здравей, аз съм историк по професия но ако от мен зависеше избора, веднага бих си купил Джойс.

    Защо?

    1. За пръв път тази книга излиза на български език.
    2. Изданието е направено както трябва-твърда потвързия и хубава хартия.
    и 3. Най-важно-книгата найстина изчезва от книжарниците-))).

    Поздрави

  7. enyo says:

    Най-добре да се спреш на Маркес,защото след време няма да я има никъде ;] Аз лично не мога да я намеря,щом си успял си късметлия ;]

  8. Маркес го нямаше вече 🙂

  9. Illa says:

    “Гробищни истории” не е на Акунин, а на Чхартишвили/Акунин. Чхартишвили без съмнение е интересен – японист и литературовед, бивш главен редактор на “Иностранная литература” (не знам дали сега някой знае какво е това, но навремето беше институция), под псевдонима “Акунин” публикува серия ретрокриминалета, има една популярна студия за самоубилите се поети и писатели.
    “Гробищни истории” е опит да съчетае двете си ипостаси – сигурно е забавно.
    Жалко, че Маркес трудно се открива. Даже не знам дали последната му книга е преведена на български.