Салман Рушди – Срам

Салман Рушди - Срам„Рушди ни показва с каква фантазия трябва да се пише за историята, ако искаме да вникнем в нея и да я спасим”, казва за „Срам” писателят Малкълм Брадбъри. Това е третият роман на Рушди – следва „Grimmus” и „Среднощни деца”, която донася световна слава на британеца от пакистански произход. Пет години по-късно пък той пише “Сатанински строфи”, заради която получава смъртна присъда от иранските аятоласи.

„Срам” е книга, която разказва за Пакистан и хората, които са го управлявали. Прикривайки ги зад измислени имена, Рушди поставя историята на Зулфикар Али Бхуто и генерал Зия – две от най-значимите фигури в съвременната история на страната. В друго персонажи читателите могат да открият и други познати фигури (като младата Беназир Бхуто например), но като че ли не историческата реалност е важното в случая с книгата.

Бях очарован от романа и го изчетох на един дъх. Да преразказвам сюжета няма смисъл. Той просто следва съдбите на три семейства, техните предци и потомства. Действието непрестанно се прехвърля напред-назад във времето, героите се люшкат между реалността, своите сънища и илюзии.

Книгата е смесица от няколко неща – хроника на едно смутно политически време, сблъсък на честолюбиви характери, есеистичен поглед върху редица морални проблеми (най-вече върху срама, както се разбира), фрагменти на автобиография.

Един специален елемент ми направи много силно впечатление в „Срам” – авторът е в постоянен диалог с читателя. Този похват не е нещо ново в литературата, но никога преди не ми е бил приятел, а напротив – дори ме е дразнил в известна степен. Рушди обаче го прави с такъв финес, че лично аз едва се сдържах да не си заговоря с него (демек сам).

Честно казано, докато четях във влака, си мислех и за текста, който ще напиша за книгата. И тогава ми хрумваха страхотни неща, които смятах, че с радост ще споделя. Сега обаче ги написах и съвсем не ми изглеждаха добре. Затова реших да ви оставя сами да ги откриете. Горещо препоръчвам „Срам” на Салман Рушди. Непременно я прочетете!

А след това разгледайте един общ и доста детайлен поглед върху романа (на английски обаче). Можете да го намерите тук.

Още информация за книга вижте в сайта на издателство Колибри.

П.П. – Преводът на романа е просто брилянтен и авторката му Мария Донева заслужава само адмирации. За сметка на това коректорската работа малко куца.

Comments

  1. […] (двукратен носител на „Букър” – ), Джон Банвил, Салман Рушди («Среднощни […]