От години като пример за много добър сборник с разкази давам „И други истории“
на Георги Господинов – бидейки толкова бързи, оригинални и оперативно лишени от клишета, те носят непринудено удоволствие за всеки опитен читател.
Моментът, в който зачетох „И всичко стана луна“, разбрах, че 12-те години чакане за нов сборник от Г.Г. са си стрували напълно*. Всичко тук е с няколко класи над познатото ниво – праща те в пулсиращата безтегловност на „Невидимите кризи“, но вече с невероятна литература!
„И всичко стана луна“ съдържа точно 19 разказа – когато ги четеш поред, сякаш всеки следващ оспорва мястото на предишния ти фаворит. Изключително оригинални сюжети, подплатени от страхотни заглавия и пълнокръвни герои.
Господинов е известен с тефтерчето си, в което записва мисли по време на пътувания, разходки или дори обикновено шляене (това наскоро ни бе напомнено от поне 3 текста в „Невидимите кризи“) – в него той улавя моменти, които после пренася на хартия. Това е и което виждаме в „И всичко стана луна“ –
детайлите около нас, чиято монументалност твърде рядко осмисляме.
Замисляли ли сте например, че никой не гледа уличните музиканти в очите, но те могат спокойно да оглеждат лицата на минувачите? Или пък кое е най-често срещаното име в света, а и какво може да те откаже от дълго готвено самоубийство? А може би каква е историята на чудак, който търси място във влака за облечена като детенце кукла? Какво всъщност е първи януари** или какво пише на телефонната будка?
Едно от най-омразните ми неща в литературата е един добър разказ да бъде разсечен от непремерено клише. В „И всичко стана луна“ няма нито едно! Една от историите, „Азбука на жените“, дори леко намига към тази особеност на сборника – там главният герой, писател, „откупува“ история за книга от свой приятел от детинство и по време на диалога им му заявява най-категорично, че за клишета в изложението ще сваля цената. Басирам се, че на Георги Господинов цената не е паднала и с една стотинка!
Тук е моментът да споделя и могъщите изречения, с които са издигнати разказите – всяко от тях и само по себе си носи неудържима енергия, отделните истории са като алманаси за афоризми, впримчени в централната линия, но превърнали се в петте ѝ стълба.
Финалите… са разтърсващи (дори и в редки моменти – предвидими).
Дочитайки почти всеки от текстовете, страховита тръпка преминава по цялото ти тяло – като читател си неимоверно щастлив да се докосваш до такава литература, а като човек – озоваваш се изправен пред често неконтролируема емоция. Далият името на сборника – „И всичко стана луна“ например, макар да е с една идея по-сантиментален и нравоучителен, отколкото ми допада по принцип, през почти цялото време ме държеше със зяпнала уста, а накрая, признавам си, и ме разплака. А ако някой просто ми разкаже на маса сюжета му, ще му се изсмея!
Искаше ми се да кажа по няколко думи за всеки от разказите, защото има единици от тях, които не ме възхитиха (като „Обащиняване“ или „О, Хенри“, които се четат през доста блудкава мараня). За съжаление, толкова текст няма кой да чете, а и много ми се иска да оставя максимална част от удоволствието на четящите сборника. Важното е, че въпреки хомогенността, подредеността и цялостта на „И всичко стана луна“, историите в него са плашещо разнообразни – и няма как да е иначе, когато си говорим за над 10 години събиране на моменти, спомени и мисли и съдворяването им с близкото до съвършенство писателско перо на Г.Г.
В последните дни пламенно препоръчвам „И всичко стана луна“ на всеки, с когото говоря.
Ще продължа да го правя и занапред, а подозирам, че това ще стане и една от книгите, които често подарявам.
Но за бога, Жанет-45, такъв сборник има нужда от колекционерско издание с твърди корици!
* „Коледните истории“ са извън сметките, някак…
** „Първи януари винаги е тежък за преживяване, трябва да се оправиш с цялата неяснота на нещо, което претендира да е начало, а е най-обикновен пуст следобед след тежка нощ.“
Comments are closed.