„451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри

“У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи – за извор на основни истини, а себе си – за пророци.”

из “451 градуса по Фаренхайт”

„451 градуса по Фаренхайт” е една от най-добри антиутопии, които съм чел някога. Години напред (всъщност по мои сметки в романа (1953) Бредбъри е говорел за годините, в които живеем ние сега), обществото е загубило почти напълно интелектуалните си устои, битът се състои в гледане на широкоекранна телевизия и безсмислени панаирни забавления, а човешкият живот е загубил своята стойност. Хм, колко познато.

Главният герой на „451 градуса по Фаренхайт” е пожарникарят Монтег. Пожарната команда в песимистичните възгледи на Рей Бредбъри обаче има съвсем друга функция – тя не гаси пожари, а ги прави. Целта на пожарникарите е да се отзовават на граждански сигнали за укриване на книги, едно от най-сериозните престъпления в антиутопичния свят, и да изгарят до основи домашни библиотеки.

Срещата на пожарникаря Монтег с едно седемнайсет годишно и побъркано (според самата него) момиче на име Кларис става причината за започващата катарзистична метаморфоза на героя – неговото собствено търсене на онова, което някога е било ценно, а днес се смята за престъпление.

В ума на пожарникаря възникват грандиозни планове за мащабни заговори, масирани бунтове, подмолна дейност, спасяване на света и връщането му към исконните духовни богатства. Какво може да постигне обаче един обикновен индивид, пък макар и личност, на толкова негостоприемно място, където преследването на полицията се предава директно в домовете на хората, а неговият пик е призивът на властите всички граждани в един момент да излязат на прозорците си и да съобщят къде е беглецът – мярка, която просто не може да бъде неефективна.

„451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри е абсолютно задължителна книга за всеки човек, който обича книгите. Ако искате да я прочетете, можете да посетите Библиотеката на Христо Блажев, който съвсем безвъзмездно предоставя личните си книги за четене на желаещите ги. „451 градуса по Фаренхайт” е включен в томчето (томче, томче, колко да е томче с тия 700стр) „Избрано” на Бредбъри.

Comments

  1. Мария says:

    В списъка за задължителни книги, които трябва да прочета ми е 🙂 Ще видим кога обаче…

  2. Ерин says:

    В последните година-две като че ли се заговори повече за Бредбъри. Не знам дали това е факт или на мен ми се струва, но това беше и причината да `проверя` що за писател е. След манджите (без извинение) от фентъзи + тънки нравоучение и `пейзажните` сантиментални истории, почти се бях отказала, когато попаднах на `451 градуса по Фаренхайт`. Въпреки, че притежава в някаква степен типичния за Бредбъри стил, ми се стори различна. Аз също бих я определила като една от най-добрите антиутопии сред тези (малкото), които съм чела. Спечели ме най-вече след страниците, в които Фейбър обеснява какво са книгите. Въобще из цялата книга има такива малки красиви моменти и реплики като тази в началото на поста…

  3. Marto says:

    Определено е невероятно силна и просто разтърсваща, няма спор. Всичко е написано толкова искрено и толкова човешки…
    И за мен определено е най-добрата антиутопия, която съм чел. Не понасям, когато хората я наричат „лековата” и „детска”, а същевременно хвалят „1984”. Оруел определено е добър писател и романът му е силен, но далеч не навлиза толкова навътре в човешката душевност, колкото Бредбъри. При Оруел е наблегнато прекалено много на физическото страдание – хората живеят в мизерия, гладуват, изнемогват, нямат право да правят секс. И накрая волята на главния герой беше сломена именно чрез масивни физически мъчения. При Бредбъри е точно обратното – душевността е притъпена чрез задоволяване на нуждите на тялото. Хората си живеят прекрасно в чудни къщички, имат огромни видео стени, карат коли с бесни скорости… и са изгубили интереса към духовните, интелектуалните занимания. Някак по-плашеща е визията на Бредбъри, по-философска. Освен това в „1984” хората са общо взето нещастни, защото някой друг ги прави такива – Големия брат превръща живота на всички в ад и те нямат друг избор, освен подчинение. А пък в „451° F” хората сами са виновни за положението, сами са избрали пътя на удоволствието, сами за спрели да се развиват. Тоест Бредбъри не прехвърля отговорността на някой жесток тиранин, а поставя проблема именно в самите хора. Ето защо го намирам за доста по-сериозно четиво.

  4. kroko7 says:

    Не “(според самата него)”, а или “според самата нея” или “според самото него”. Все пак това е коментар за книга и би трябвало поне да е грамотно написано!

  5. Anonymous says:

    Мария :
    В списъка за задължителни книги, които трябва да прочета ми е Ще видим кога обаче…

  6. Лара says:

    Някой може ли да ни каже защо жената на Монтег, Милдрид, пие приспивателни хапчета? Много ще съм благодарна ако някой отговори на въпроса ми! 🙂