Честита нова година! В търсене на числото 5

Литературата Днес ви желае прекрасна 2010, но си спестява клишираните пожелания, като предлага на вниманието ви един текст, който мотая из интернет вече от седмица (хехе, назрял е). Ако предизвика някакво чувство за забавна емоция у вас – ще се радвам. Ако ли не – здраве и любов да има!

Един въпрос тормози поп-фолк почитателите дори и в замрели и меланхолични дни като днешния. Проблемът, за който ще ви открехнем със следващите редове, разтърсва жестоко установеното рационално статукво в чалгата и притеснява не един и двама медийни специалисти и музикални експерти.

Един от доайените на най-популярната българска музика, еквивалентът на киселото мляко в изкуството, Тони Стораро неведнъж е показвал, че притежава силен нюх към добрите текстове. Песните му са изтръгвали сълзи от не един и двама коравосърдечни механици, разплаквали са де що има ранима душа, превръщали са жестоки мъже в миловидни момчета. Един въпрос обаче тревожи всеки, който поне веднъж е обръщал по-специално, дори смея да кажа професионално, внимание на съдържанието на песните в творчеството на Тони Стораро.

Този текст няма да е посветен на образа на ранимата, но и смела жена, съпоставим по емоциалност дори с личността, въплътена в лирическия Аз в поезията на късния Дебелянов. Днешният ни анализ ще зададе въпрос към специализирано аритметическо звено на БАН.

Защо, смеем да попитаме, творчеството на Тони Стораро упорито с години пренебрегва числото 5? Не е тайна, че повече други ключови и базисни цифри намират своето отражение в лириката на твореца – хитове като „За една жена”, „Две, три, четири”, „Отличен шест”, „Седем пъти”, „Двеста жени” са основополагащи за родната музика не само с художествената си експресивност, но и с приноса към българската лингвистична математика.

Непретенциозният лиризъм в „За една жена”, суровата непринуденост на „Две, три, четири”, нежният импулс на „Отличен шест”, тежката проблематика на „Седем пъти”, неумолимата примиримост в „Двеста жена” – всичко това са ярки примери за онази непреодолима жизнена сила, вливана от години от Стораро в българската музика.

Липсва ни обаче числото пет – нима бедната петица не заслужава своето достойно място в аритметичния пантеон на чалгата в контекста на Тони Стораро? На този риторичен въпрос можем да отговорим само по един начин – заслужава го, да, заслужава го.

Нима петицата е виновна, че физическите елементи са едва четири? И дали е виновна, че достига едва до Съдебната палата? Та нима пръстите на хората не са именно пет? Не заслужават ли петте пръстчета от детските песнички една лирическа балада, която да възпее величието им?

Смятаме, че заслужава – затова се обръщаме директно към г-н Тони Стораро с една-единствена молба:

Молим Ви, г-н Стораро, позволете на сърцето си да откъсне от Вас онази вечна нотка на мелодичност и да сътвори следващия Ви монументален хит, посветен на онова есенциално число, което така упорито пренебрегвате, а именно – числото пет!

С искреното ни уважение,

Екипът на WCS – World Chalga Support

Преслав Ганев

Comments

  1. Весела says:

    Хм…добре…но същият въпрос може да се зададе и за много други цифри:))
    Все пак ми хареса! Бих искала да те насоча, Преславе, към един друг доста забавен и задълбочен анализ на “чалга” явлението. Текстът е на английски, може би, за да догосне по-голям кръг от читатели, желаещи да пронигнат в същността на Чудото!!!
    http://www.cracked.com/funny-2773-chalga/

    До скоро:))…