Да убиеш присмехулник с Харпър Ли

Харпър Ли - Да убиеш присмехулник

Винаги съм се възхищавал от Харпър Ли, която (да, тя е жена, а Харпър е презимето й) е написала една-единствена книга, постигнала е забележителен литературен успех и повече не е пипнала перото. Или ако го е пипнала, светът не е видял резултата.

Христо Блажев пише, че „Да убиеш присмехулник” е детска книга, в която деца правят не-съвсем-детски неща (и тук сравнението с „То” на Стивън Кинг е страшно уместно!), но аз не съм напълно склонен да се съглася с това, че романът е за деца, въпреки главните си герои, чиято възраст варира между 6-7 и 12-13 години.

Книгата е топла, приветлива и забавна, а се разказва за изнасилване, смърт и расова дискриминация. Е как става това нещо? Много просто, детското възприятие редуцира всяка неправда и я превръща в коректив за добро или зло.

„Да убиеш присмехулник” е връщане на Харпър Ли в собственото й детство – тя е расла в южняшко градче, сред низвергнатите негри и самодоволните бели, и е била принудена сама да преценява кое е хубаво и кое не толкова хубаво. Явно е сметнала, че не е хубаво да морализаторства, защото поне аз (а както чета и при Христо) не забелязах никаква нотка на назидание или нещо подобно.

В крайна сметка обаче в това няма много чудно – чували сме за приятелството на Ли и Труман Капоти, а щом е имало близост между тях, едва ли разликите са били толкова фрапантни, че от едната страна Капоти да реже обществото по своя си начин, а от другата Харпър да чете морал на младите американци. Просто няма начин.

За сюжета няма да ви говоря, но ако искате да разберете за какво по-точно иде реч, минете през Книголандия.

Comments

  1. Мария says:

    Ох, откога и се каня, ама все я няма в книжарницата като я търся… 🙁

  2. Мария, по кашоните се намира лесно, виждам я често за 3-4 лв. 🙂

  3. А в краен случай можеш да я поръчаш от някоя онлайн книжарница, понеже има ново издание : )

  4. Мария says:

    Хах, онлайн книжарниците са много готини :), ама ги избягвам още… Някак не е ли да си загубя половин час в ровене по щандовете на някоя книжарница, не върви 🙂

    Виж, по кашоните ще се разтърся 🙂

  5. крис says:

    Не мога да повярвам, как може да се сравнява книга като “То” с тази?!!!
    Не бих обидила Харпър Ли по този начин… Не съм чувала Стивън Кинг да е печелили Пулицер, за разлика от Ли, точно заради единствената нейна публикувана автобиографична книга.
    Труман Капоти е бил гей, а ЛИ е най-добрата му приятелка. Също тук прочетох, че били имали връзка…
    Леле, леле… колко глупости може да се изчетат из бг писанията

  6. Ivan Ivanow says:

    Книжката е страхотна както и книгата ТО.

  7. Katya says:

    Прочетох “Да убиеш присмехулник” с най-добри предварителни чувства и останах много разочарована. Добре че беше предговора, който беше ориентир за историческото време и обстановка на романа, защото почти до половината на книгата това не може да се разбере. Намирам за крайно неуместно да се сравнява “То” на Стивън Кинг с невзрачния присмехулник пък нека да е печелил Пулицър. Нима не ви прави впечатление и какви странни американски филми печелят понякога Оскарите?! Ако трябва да избирам между “То” и присмехулника винаги бих избрала “То”, винаги!

  8. Mimi says:

    Прочетох “Да убиеш присмехулник” заедно с “Магьосникът от Землемория ” на Урсула ле Гуин на 12 години. Държах ги поне 2,5 години и с тъга ги върнах обратно на библиотеката . Четох и препрочитах и тази книги поне 30 пъти. Учеха ме как да отстоявам много неща. Попаднала бях в свят различен от моя . Но двете книги не могат да се сравняват една с друга . На този принцип как може да се сравнява “То” с “Да убиеш присмехулник” , да оставим жанра. Едната те учи как да се страхуваш, а другата как да отстояваш себе си на пук на всички , посланията са различни . Мисля, че се бъркат книгите “Да убиеш присмехулник” със “Сойка – присмехулник” 🙂