Литературата Днес

„Уличник” е сборник със 167 описания на софийски улици, улички и булеварди. Повечето вече сме ги чели в „Една седмица в София” (където, що годе, това е единствената постоянно свястна страничка).

Сборникът ще е втората книга на Васил Георгиев – след „Будистки плаж”, която е изключително силна за дебютна книга. Само ще ви припомним, че един от доайените на съвременната българска критика Йордан Ефтимов сравни стила на Васил Георгиев с този на Антон Чехов и обяви „Будистки плаж” за сходна, но далеч по-впечатляваща книга от „Плажът” на Алекс Гарланд.

Самият Васил Георгиев пък е автор на материали в повече лайфстайл списания в България (от големите във визитката му липсва само емблематичният „Егоист”) и е в обкръжението на силната млада генерация писатели като Радослав Парушев и Богдан Русев (той вече е от „Егоист”, в момента е главен редактор на „Капитал Light”, а освен това е известен и като авторът на книги-игри Робърт Блонд).

Колкото до улиците – има много малко писатели, които да те накарат да четеш просто описания на улици. Те, разбира се, обикновено са придружени с действие, случки, измислици, предположения (да, точно като в „Некролози” на Сароян) и носят онова приятно чувство за фрагментарност, което го имаше в „Завръщане у дома” на Кафка.

Накратко – „Уличник” е книга, която трябва да имате не просто ако сте болен фен на съвременната бг-литература, както се казва. „Уличник” е такъв стилистичен шедьовър, че може дори за миг да забравите кратките форми на Чехов.

Електронното издание „Кръстопът” предлага два от профилите на софийски улици, писани от Васил Георгиев.