Какво обединява Шекспир, Хемингуей, Джойс и Паунд?

Сещате ли се какво има на корицата на първото българско издание на „Одисей” на Джеймс Джойс? Мястото е центърът на Париж, времето е 1914-194*, а обектът е полу-книжарница, полу-библиотека и средище на прочутите писатели на това време. Това е, което обединява Хемингуей, Джеймс Джойс, Езра Паунд, Гертруд Щайн и много други – „Шекспир и Сие” (Shakespear and Co.”) на Силвия Бийч.

Силвия Бийч е и единственият човек в бизнеса с книги през 20-те години на ХХ век, който не отхвърля ръкописа на „Одисей”, въпреки нападките за непристоен език и заплахите от страна на цензурата. Каква е историята – въпреки че части от „Одисей” вече са излизали в списания като лондонския „Егоист” и американския „Литъл Ревю”, издателите отказват упорито да публикуват подобна скандална книга. Тогава Джойс се обръща към добрата си приятелка и съдържателка на парижката книжарница „Шекспир и Сие” с молба да му помогне в издаването на книгата.

В писателските среди отдавна, Силвия Бийч веднага вижда потенциала на „Одисей” и започва неговото лансиране сред редовни клиенти на книжарницата си – изпраща им по от 4 до 100 страници с условието да поръчат специален екземпляр на цена от 150 франка. Заявките се оказват повече от очакваното и на 2 февруари 1922 „Одисей” излиза в тираж хиляда броя, като само осем месеца по-късно са отпечатани още две хиляди.

Съдбата на тези две хиляди, предназначени за Англия и САЩ, е жестока – и двете партиди са задържани на митниците, а делът за САЩ е и изгорен.

В Париж обаче няма такива проблеми и през 1924 и 1926 „Шескпир и Сие” прави още две допечатки. Междувременно забраната за разпространение на романа в САЩ и Англия важи с пълна сила заради обвинения в порнографско и сквернословно съдържание. Официално „Одисей” се появява в двете страни съответно чак през 1934 и 1936.

Така благодарение на Силвия Бийч „Одисей”, едно от най-големите постижения на модерната литература, успява да види бял свят. „Шекспир и Сие” обаче има и други големи заслуги – в книжарницата са се срещали и са общували писатели като Ърнест Хемингуей, Езра Паунд (който взема под творческото си крило младия Хемингуей), феминистката Гертруд Щайн, Вирджиния Улф. Същинско ядро на западноевропейската литература!

(На снимката: Джеймс Джойс, Силвия Бийч и Гертруд Щайн разговарят в “Шекспир и Сие”)

Джойс, Бийч и Щайн разговарят в книжарница

Още по-любопитна е и историята около затварянето на книжарницата. По време на Втората Световна война, Силвия Бийч, както много парижани, отказва да бяга и остава в града си. След навлизането на немските войски в Париж, един нацистки офицер посещава „Шекспир и Сие” и пожелава да купи „Бдение над Финеган” на Джойс. Бийч обаче отказва с мотива, че това е последният екземпляр в книжарницата, който е неин личен и не е за продан. (В действителност в наличност има цели пет!) Офицерът обаче е категоричен в искането си и заявява, че е твърде голям фен на Джойс, за да се примири, и скоро ще се върне в книжарницата, за да си вземе „Бдение над Финеган” – със или без нейното съгласие.

Хладнокръвно и спокойно Силвия Бийч взема решението, което формално слага и края на „Шекспир и Сие” – за часове се уговаря със собственика на апартамент в сградата на книжарницата, наема го и томче по томче прехвърля в него повече от 5-те хиляди екземпляра в наличност. Представете си изненадата на нациста, който се върнал и заварил просто едно празно помещение!

Силвия Бийч така и не отваря отново книжарницата. Днес в Париж съществува друг „Шекспир и Сие”, който обаче е заел единствено името и дори не се намира на оригиналното място.

Както обещах в предишната публикация в Литературата Днес, всеки следващ пост ще дава възможност на всеки един от читателите на блога да спечели книга. Въпреки модерната ситуация в настоящия текст, предлагам на вашето внимание “Уникат” на Милорад Павич. Единственото условие, за да участвате в томболата, е да оставите коментар под този материал – при пускането му задължително трябва да посочите валиден e-mail. Не е задължително, но можете в коментара си да посочите и подобна на тази история – наситена с емоционален и културен заряд, изправяща на нокти и спираща поне за малко тревогите на днешното ни ежедневие. Очаквам креативните ви бележки по-долу! Срокът е 23:59 на 27 март. (А “Уникат” е прекрасна книга!)

P.S. Сблъсках се с много неприятен технически проблем. Администраторският панел на блога не показва имейлите на коментиращите. Засега мисля да бъде приложена проверка по IP – следователно, ако сте участвали в пускането на коментарите, посетете блога на 28 март вечерта, за да разберете кой от коментиралите печели книгата. Тогава ще пусна допълнителен пост с разяснение (разбира се, IP-та няма да бъдат разгласявани и всичко ще бъде уточнено с необходимата поверителност).

Comments

  1. Nezzo says:

    Смелост е проявила Силвия Бийч. Малко хора са били готови ей така да се опълчат на немците, а тя го прави заради книга. Вярно, тогава любовта към книгите е била друга, сега подобно нещо не съществува. Това е жалкото в историята според мен, днес никой няма да направи подобно нещо, днес би предал заради пари, храна и какво ли не. Изисква се кураж…
    Жалко е, че книжарницата не е отворена отново. Всички хубави неща си заминават ей така, по някаква невъзможно глупава причина. А това е било едно определено важно място…

  2. Страхотна история!

  3. юлия says:

    Статията ми напомни за един страхотен филм, в който става дума за любимата на Джойс и годините им преди да го споходи успеха, казва се “Нора”.

  4. Елена Пантелеева says:

    Такива места,като “Шекспир и Сие” трябва да има във всеки град!

  5. verbod says:

    Историята е невероятна. Това е един вид литературна Съпротива.

  6. dagoburd says:

    Интересно, че след войната Силвия Бийч пише мемоарна книга, която описва живота на парижаните през периода м/у войните и развитието на културния живот на града, под същото заглавие – Shakespeare and Company :>

  7. Bu says:

    Страхотна жена и страхотна история. Колко хора биха имали смелостта да направят нещо подобно, дори и днес, когато нищо не ги заплашва? На мен пък ми напромни “451 по Фаренхяйт” – книгата е особена вещ, която трябва да се защитава.

  8. bilkata says:

    Историята наистина е много интересна! И аз се сетих за романа на Бредбъри 🙂

  9. елена says:

    Бих искала да прочета “Бдение над Финеган”, жалко, че май не е издавана на български. Има мнение, че книгите му трябва да се четат в хронологичен ред.

  10. Ala Bala says:

    Коментара ми не отговаря на изискванията относно включване в томболата. Искам единствено да обърна внимание, че и аз използвам платформа на WordPress и вероятно липсата на e-mail-ите при коментарите се дължи на настройки (в моя администраторски панел се вижда и e-mail, и IP). Ако автора на блога има нужда от хелп, да ми пише на tsveti.zlateva@gmail.com, а на останалите УСПЕХ! 🙂

  11. Много добра и интересна статия, браво!

  12. Наградата, “Уникат” на Милорад Павич, отива при dagoburd! Честито! Очаквайте до вечерта на 28 март да пусна специален пост в блога, в който ще се уточни как dagoburd да се свърже с мен!

  13. SMS says:

    Хубава статия!:)

    В книгата си “A Moveable Feast” Хемингуей подробно описва тази книжарница и нейната обитателка- има цяла отделна глава – “Shakespeare & Company”. Отделно Хем пише за Париж през 20-те години, за Aleister Crowley, Ezra Pound, F. Scott Fitzgerald, Ford Madox Ford, Hilaire Belloc, Pascin, John Dos Passos, James Joyce,Gertrude Stein; за гладът като дисциплина и търсенето на идеи.

    Много увлекателна и четивна книга.

  14. Ето това е полезна информация! Благодаря от името на себе си, а и от това на читателите на Литературата Днес : )