Какво обединява Шекспир, Хемингуей, Джойс и Паунд?

Сещате ли се какво има на корицата на първото българско издание на „Одисей” на Джеймс Джойс? Мястото е центърът на Париж, времето е 1914-194*, а обектът е полу-книжарница, полу-библиотека и средище на прочутите писатели на това време. Това е, което обединява Хемингуей, Джеймс Джойс, Езра Паунд, Гертруд Щайн и много други – „Шекспир и Сие” (Shakespear and Co.”) на Силвия Бийч.

Силвия Бийч е и единственият човек в бизнеса с книги през 20-те години на ХХ век, който не отхвърля ръкописа на „Одисей”, въпреки нападките за непристоен език и заплахите от страна на цензурата. Каква е историята – въпреки че части от „Одисей” вече са излизали в списания като лондонския „Егоист” и американския „Литъл Ревю”, издателите отказват упорито да публикуват подобна скандална книга. Тогава Джойс се обръща към добрата си приятелка и съдържателка на парижката книжарница „Шекспир и Сие” с молба да му помогне в издаването на книгата.

В писателските среди отдавна, Силвия Бийч веднага вижда потенциала на „Одисей” и започва неговото лансиране сред редовни клиенти на книжарницата си – изпраща им по от 4 до 100 страници с условието да поръчат специален екземпляр на цена от 150 франка. Заявките се оказват повече от очакваното и на 2 февруари 1922 „Одисей” излиза в тираж хиляда броя, като само осем месеца по-късно са отпечатани още две хиляди.

Съдбата на тези две хиляди, предназначени за Англия и САЩ, е жестока – и двете партиди са задържани на митниците, а делът за САЩ е и изгорен.

В Париж обаче няма такива проблеми и през 1924 и 1926 „Шескпир и Сие” прави още две допечатки. Междувременно забраната за разпространение на романа в САЩ и Англия важи с пълна сила заради обвинения в порнографско и сквернословно съдържание. Официално „Одисей” се появява в двете страни съответно чак през 1934 и 1936.

Така благодарение на Силвия Бийч „Одисей”, едно от най-големите постижения на модерната литература, успява да види бял свят. „Шекспир и Сие” обаче има и други големи заслуги – в книжарницата са се срещали и са общували писатели като Ърнест Хемингуей, Езра Паунд (който взема под творческото си крило младия Хемингуей), феминистката Гертруд Щайн, Вирджиния Улф. Същинско ядро на западноевропейската литература!

(На снимката: Джеймс Джойс, Силвия Бийч и Гертруд Щайн разговарят в “Шекспир и Сие”)

Джойс, Бийч и Щайн разговарят в книжарница

Още по-любопитна е и историята около затварянето на книжарницата. По време на Втората Световна война, Силвия Бийч, както много парижани, отказва да бяга и остава в града си. След навлизането на немските войски в Париж, един нацистки офицер посещава „Шекспир и Сие” и пожелава да купи „Бдение над Финеган” на Джойс. Бийч обаче отказва с мотива, че това е последният екземпляр в книжарницата, който е неин личен и не е за продан. (В действителност в наличност има цели пет!) Офицерът обаче е категоричен в искането си и заявява, че е твърде голям фен на Джойс, за да се примири, и скоро ще се върне в книжарницата, за да си вземе „Бдение над Финеган” – със или без нейното съгласие.

Хладнокръвно и спокойно Силвия Бийч взема решението, което формално слага и края на „Шекспир и Сие” – за часове се уговаря със собственика на апартамент в сградата на книжарницата, наема го и томче по томче прехвърля в него повече от 5-те хиляди екземпляра в наличност. Представете си изненадата на нациста, който се върнал и заварил просто едно празно помещение!

Силвия Бийч така и не отваря отново книжарницата. Днес в Париж съществува друг „Шекспир и Сие”, който обаче е заел единствено името и дори не се намира на оригиналното място.

Както обещах в предишната публикация в Литературата Днес, всеки следващ пост ще дава възможност на всеки един от читателите на блога да спечели книга. Въпреки модерната ситуация в настоящия текст, предлагам на вашето внимание “Уникат” на Милорад Павич. Единственото условие, за да участвате в томболата, е да оставите коментар под този материал – при пускането му задължително трябва да посочите валиден e-mail. Не е задължително, но можете в коментара си да посочите и подобна на тази история – наситена с емоционален и културен заряд, изправяща на нокти и спираща поне за малко тревогите на днешното ни ежедневие. Очаквам креативните ви бележки по-долу! Срокът е 23:59 на 27 март. (А “Уникат” е прекрасна книга!)

P.S. Сблъсках се с много неприятен технически проблем. Администраторският панел на блога не показва имейлите на коментиращите. Засега мисля да бъде приложена проверка по IP – следователно, ако сте участвали в пускането на коментарите, посетете блога на 28 март вечерта, за да разберете кой от коментиралите печели книгата. Тогава ще пусна допълнителен пост с разяснение (разбира се, IP-та няма да бъдат разгласявани и всичко ще бъде уточнено с необходимата поверителност).

Comments are closed.