Какво обединява Шекспир, Хемингуей, Джойс и Паунд?

Сещате ли се какво има на корицата на първото българско издание на „Одисей” на Джеймс Джойс? Мястото е центърът на Париж, времето е 1914-194*, а обектът е полу-книжарница, полу-библиотека и средище на прочутите писатели на това време. Това е, което обединява Хемингуей, Джеймс Джойс, Езра Паунд, Гертруд Щайн и много други – „Шекспир и Сие” (Shakespear and Co.”) на Силвия Бийч.

Силвия Бийч е и единственият човек в бизнеса с книги през 20-те години на ХХ век, който не отхвърля ръкописа на „Одисей”, въпреки нападките за непристоен език и заплахите от страна на цензурата. Каква е историята – въпреки че части от „Одисей” вече са излизали в списания като лондонския „Егоист” и американския „Литъл Ревю”, издателите отказват упорито да публикуват подобна скандална книга. Тогава Джойс се обръща към добрата си приятелка и съдържателка на парижката книжарница „Шекспир и Сие” с молба да му помогне в издаването на книгата.

В писателските среди отдавна, Силвия Бийч веднага вижда потенциала на „Одисей” и започва неговото лансиране сред редовни клиенти на книжарницата си – изпраща им по от 4 до 100 страници с условието да поръчат специален екземпляр на цена от 150 франка. Заявките се оказват повече от очакваното и на 2 февруари 1922 „Одисей” излиза в тираж хиляда броя, като само осем месеца по-късно са отпечатани още две хиляди.

Съдбата на тези две хиляди, предназначени за Англия и САЩ, е жестока – и двете партиди са задържани на митниците, а делът за САЩ е и изгорен.

В Париж обаче няма такива проблеми и през 1924 и 1926 „Шескпир и Сие” прави още две допечатки. Междувременно забраната за разпространение на романа в САЩ и Англия важи с пълна сила заради обвинения в порнографско и сквернословно съдържание. Официално „Одисей” се появява в двете страни съответно чак през 1934 и 1936.

Така благодарение на Силвия Бийч „Одисей”, едно от най-големите постижения на модерната литература, успява да види бял свят. „Шекспир и Сие” обаче има и други големи заслуги – в книжарницата са се срещали и са общували писатели като Ърнест Хемингуей, Езра Паунд (който взема под творческото си крило младия Хемингуей), феминистката Гертруд Щайн, Вирджиния Улф. Същинско ядро на западноевропейската литература!

(На снимката: Джеймс Джойс, Силвия Бийч и Гертруд Щайн разговарят в “Шекспир и Сие”)

Джойс, Бийч и Щайн разговарят в книжарница

Още по-любопитна е и историята около затварянето на книжарницата. По време на Втората Световна война, Силвия Бийч, както много парижани, отказва да бяга и остава в града си. След навлизането на немските войски в Париж, един нацистки офицер посещава „Шекспир и Сие” и пожелава да купи „Бдение над Финеган” на Джойс. Бийч обаче отказва с мотива, че това е последният екземпляр в книжарницата, който е неин личен и не е за продан. (В действителност в наличност има цели пет!) Офицерът обаче е категоричен в искането си и заявява, че е твърде голям фен на Джойс, за да се примири, и скоро ще се върне в книжарницата, за да си вземе „Бдение над Финеган” – със или без нейното съгласие.

Хладнокръвно и спокойно Силвия Бийч взема решението, което формално слага и края на „Шекспир и Сие” – за часове се уговаря със собственика на апартамент в сградата на книжарницата, наема го и томче по томче прехвърля в него повече от 5-те хиляди екземпляра в наличност. Представете си изненадата на нациста, който се върнал и заварил просто едно празно помещение!

Силвия Бийч така и не отваря отново книжарницата. Днес в Париж съществува друг „Шекспир и Сие”, който обаче е заел единствено името и дори не се намира на оригиналното място.

Както обещах в предишната публикация в Литературата Днес, всеки следващ пост ще дава възможност на всеки един от читателите на блога да спечели книга. Въпреки модерната ситуация в настоящия текст, предлагам на вашето внимание “Уникат” на Милорад Павич. Единственото условие, за да участвате в томболата, е да оставите коментар под този материал – при пускането му задължително трябва да посочите валиден e-mail. Не е задължително, но можете в коментара си да посочите и подобна на тази история – наситена с емоционален и културен заряд, изправяща на нокти и спираща поне за малко тревогите на днешното ни ежедневие. Очаквам креативните ви бележки по-долу! Срокът е 23:59 на 27 март. (А “Уникат” е прекрасна книга!)

P.S. Сблъсках се с много неприятен технически проблем. Администраторският панел на блога не показва имейлите на коментиращите. Засега мисля да бъде приложена проверка по IP – следователно, ако сте участвали в пускането на коментарите, посетете блога на 28 март вечерта, за да разберете кой от коментиралите печели книгата. Тогава ще пусна допълнителен пост с разяснение (разбира се, IP-та няма да бъдат разгласявани и всичко ще бъде уточнено с необходимата поверителност).

Comments

  1. Nezzo says:

    Смелост е проявила Силвия Бийч. Малко хора са били готови ей така да се опълчат на немците, а тя го прави заради книга. Вярно, тогава любовта към книгите е била друга, сега подобно нещо не съществува. Това е жалкото в историята според мен, днес никой няма да направи подобно нещо, днес би предал заради пари, храна и какво ли не. Изисква се кураж…
    Жалко е, че книжарницата не е отворена отново. Всички хубави неща си заминават ей така, по някаква невъзможно глупава причина. А това е било едно определено важно място…

  2. Страхотна история!

  3. юлия says:

    Статията ми напомни за един страхотен филм, в който става дума за любимата на Джойс и годините им преди да го споходи успеха, казва се “Нора”.

  4. Елена Пантелеева says:

    Такива места,като “Шекспир и Сие” трябва да има във всеки град!

  5. verbod says:

    Историята е невероятна. Това е един вид литературна Съпротива.

  6. dagoburd says:

    Интересно, че след войната Силвия Бийч пише мемоарна книга, която описва живота на парижаните през периода м/у войните и развитието на културния живот на града, под същото заглавие – Shakespeare and Company :>

  7. Bu says:

    Страхотна жена и страхотна история. Колко хора биха имали смелостта да направят нещо подобно, дори и днес, когато нищо не ги заплашва? На мен пък ми напромни “451 по Фаренхяйт” – книгата е особена вещ, която трябва да се защитава.

  8. bilkata says:

    Историята наистина е много интересна! И аз се сетих за романа на Бредбъри 🙂

  9. елена says:

    Бих искала да прочета “Бдение над Финеган”, жалко, че май не е издавана на български. Има мнение, че книгите му трябва да се четат в хронологичен ред.

  10. Ala Bala says:

    Коментара ми не отговаря на изискванията относно включване в томболата. Искам единствено да обърна внимание, че и аз използвам платформа на WordPress и вероятно липсата на e-mail-ите при коментарите се дължи на настройки (в моя администраторски панел се вижда и e-mail, и IP). Ако автора на блога има нужда от хелп, да ми пише на tsveti.zlateva@gmail.com, а на останалите УСПЕХ! 🙂

  11. Много добра и интересна статия, браво!

  12. Наградата, “Уникат” на Милорад Павич, отива при dagoburd! Честито! Очаквайте до вечерта на 28 март да пусна специален пост в блога, в който ще се уточни как dagoburd да се свърже с мен!

  13. SMS says:

    Хубава статия!:)

    В книгата си “A Moveable Feast” Хемингуей подробно описва тази книжарница и нейната обитателка- има цяла отделна глава – “Shakespeare & Company”. Отделно Хем пише за Париж през 20-те години, за Aleister Crowley, Ezra Pound, F. Scott Fitzgerald, Ford Madox Ford, Hilaire Belloc, Pascin, John Dos Passos, James Joyce,Gertrude Stein; за гладът като дисциплина и търсенето на идеи.

    Много увлекателна и четивна книга.

  14. Ето това е полезна информация! Благодаря от името на себе си, а и от това на читателите на Литературата Днес : )

  15. tinderentrar.com

    Какво обединява Шекспир, Хемингуей, Джойс и Паунд? | Литературата Днес

  16. ourtime dating 7-day free trial

  17. free online dating russian women

  18. list of free dating sites in the world

  19. 100 totally free dating sites in usa

  20. free dating site in virginia

  21. free dating sites without facebook

  22. can you eat fruit on keto diet