ОК, забавих се, но си струваше. 62 часа след като Христо от Книголандия взриви блогосферата със светкавична анотация на „Взривената въздушна кула” на Стиг Ларшон се появявам и аз. Да не говорим пък, че издаването на последната част от трилогията „Милениум” съвпадна с превръщането на шведския писател в първия автор, чиито книги са били купени 1 милион пъти в електронен вариант. Има някаква романтична красота в това съвпадение.
„Взривяването на въздушната кула” е убийствено добра книга!
Когато четях предишните, „Мъжете, които мразеха жените” (която освен това описах като “Началото на една обещаваща сага – днес абсолютно мога да се съглася със себе си!) и „Момичето, което си играеше с огъня”, си мислех, че това са страхотни романи, завладяващи, вдъхновяващи, емоционални и т.н. суперлативи, но снощи, към два часа през нощта, когато едва си държах очите отворени заради малкото сън през последната седмица, и на сто и двайсетина страници преди края си казах, че това НАИСТИНА е роман, който те тресе, блъска и не те оставя на мира, ако ще да трябва да изпиеш пет ред була и един литър кафе, за да не изпаднеш в клинична смърт от безсъние.
Сюжети, както обикновено, няма да разказвам. Ако толкова държите да знаете за какво става дума – прав ви път към Книголандия или сайта на Колибри.
Вместо това предпочитам да спомена, че героите тук са по-изчистени от предните две книги. Истински са (казах го и за предходните части, но тук са по-истински), емоционални са и, аха, да ти шибнат един шамар и се налага да отгърнеш страницата, разбирайки, че ти си си тук, а те са си там и не си се пренесъл физически сред тях. Физически не, обаче със сигурност Микаел, Ерика, Лисбет, Драган, Клинтон, Моника и ко. те вкарват във филма. Сиреч в книгата.
Не само персонажите – сюжетът е пипнат с майсторската ръка на сериозен разследващ журналист (какъвто е Стиг Ларшон, чиято смърт все още се свързва от някои конспиратори с негови статии), логически пробойни и дупки няма – всичко се изяснява по най-добрия начин без това да намалява, а тъкмо напротив – увеличава, фабулното качество. Нещата се случват сякаш… естествено и оставаш възхитен от майсторството на Ларшон да си навързва действието.
А делото срещу Саландер към края на книгата, смея да твърде, е просто шедьовър и в големи части от него стоях настръхнал все едно наистина съм в залата, лице в лице със съдия, адвокат, прокурор, свидетели и подсъдими и от тяхното решение зависи нещо, което ще промени моя, МОЯ, живот.
В крайна сметка, когато вчера затворих книгата, си направих една кратка ретроспекция на цялата трилогия. И знаете ли какво осъзнах – най-слабият й момент са първите няколко десетки страници на „Мъжете, които мразеха жените”. След това се започва възходяща линия на качествено развитие и се достига до един зашеметяващ край.
Абсолютно високо качество и безусловна най-висока оценка.
П.С. Дори ми е малко тегаво да пускам материала в блога, защото постоянно ми идват нови и нови мисли, които вече ми е трудно да формулирам.
П.С.2. Алекс, къде се губиш? Аз чета все още няма материал за “Взривената въздушна кула”!
П.С.3. В добро настроение съм. Ако този материал събере 20 или повече коментара, тегля един късметлия, на който безплатно ще изпратя “Взривената въздушна кула”. А повярвайте ми, такива качествени подаръци правя рядко.
Въодушевлението ти струи от коментара и ме запали и мен. Книгите явно си струват и след работа ще подпаля към някоя книжарница, за да се сдобия с тях. Въпреки че на рафта ме чакат няколко романа на Джеймс Клавел, това определено изглежда си струва да се прочете. Трилогията свързана ли е или мога да започна от коя да е книга?
Принципно всяка следваща контекстуално припомня какво е ставало в предишните, но горещо, горещо препоръчвам да се прочетат последователно, за да не се изгуби и частичка от удоволствието!
Ти си се побъркал, да разпращаш книга, която ти е направила толкова добро впечатление…
Явно си в НАИСТИНА добро настроение! 😀
Петък е, мамка му! И като се изключи неделното ми дежурство идната седмица съм в отпуска!
Щом смяташ че първите два романа са “завладяващи” и “страхотни”, опасявам се че няма как да повярвам на суперлативите ти за тая книга 🙂
Как къде съм – чета други работи 🙂
Пишете си първи и слагайте суперлативите, при нас – като я прочетем 🙂
И.. сега сме на вълна мами, които възпитават децата си в четене.
Добре към една книга да се подхожда с добро настроение, в противен случай няма защо да я започваш. И малко са хората като Преслав, които могат да напишат толкова увлекателен коментар за дадена книга, че да ти се прииска веднага да хукнеш към книжарницата и да си я купиш. Жалко, че в момента книжарниците са затворени. Пфууу!
И аз реагирах като verbod. Когато прочетох описанието просто се заредих страшно много и ми се искаше веднага да отида и да се сдобия с нея.
записвам се само за да станат 20 мнения и някой друг да вземе книгата:))
шегичка,
искам я
Чела съм първата книга от трилогията, а втората ме чака на нощното шкафче.
Да, първата ме впечатли и не се поколебах да взема и втората. Чете се на един дъх. Започнеш ли няма как да спреш докато не стигнеш до края.
Много, много, много искам третата част…..
Като видях, че я подаряваш и веднага си казах: За мен ще е 🙂
Въпреки че нямам първите две книги, и аз много искам третата. Това определено ще ме мотивира да си купя и първите две и да им се насладя на морето другата седмица.
искам книгата, защото лятото е идеално време за четене, особено на плажа под чадъра
От доста време никоя книга не беше ме карала да не мога да я оставя, докато не я прочета докрая … и сега ми липсва, защото вече я свърших – на един дъх!
А следваща няма, няма и да има … тъжно!
Много ми хареса, горещо препоръчвам трилогията
Елена, друга книга, която аз не можех да оставя е Айн Ранд – Атлас изправи рамене. Това са 1500 страници, които няма да те оставят намира докато не ги прочетеш. Определено си залужава.
Спечелих втората в една игра. С нетърпение очаквам да посъбера малко повечко пари и да си взема всички, за да мога да ги прочета от-до. 🙂
Е, как да не я искаме? Искаме я! Миналата седмица прочетох “Момичето, което си играеше с огъня” и ще бъде супер ако сега мога да започната третата.
[…] Взривената въздушна кула – Стиг Ларшон. Краят на Милениум е шедьовър! […]…
…
Току-що свърших и втората – “Момичето, което си играеше с огъня”. На един дъх ги изчетох и двете. Най-горе е казано вкратце това, което и аз мисля за двете книги от поредицата. Чакам само да съмне, за да си купя тратата…
И аз не бих отказал подобен дар. 🙂
Нещото, което в момента ми е крайно необходимо, е роман, “който те тресе, блъска и не те оставя на мира”, много хубаво си го презентирал, радвам се, че открих сайта ти.
В момента чета втората книга. Първата беше невероятна, на втората ми беше скучна до към средата.Вече е интересна, а явно и третата е супер. И да не я подариш ще си я купя и пак ще я прочета! Дано повече хора да четат книги!
за съжаление едва тази седмица открих Стиг Ларшон.Получих първите две като подарък.Не можех да спя,да се храня,да работя-беше обсебващо,ръцете ми трепереха,изпитах истинска еуфория.просто трабваше да го споделя.
tova 6te e p1tvata mi knika koqto 6te q pro4eta dosega ne s1m 4ela no taq me zaintriguva