ОК, забавих се, но си струваше. 62 часа след като Христо от Книголандия взриви блогосферата със светкавична анотация на „Взривената въздушна кула” на Стиг Ларшон се появявам и аз. Да не говорим пък, че издаването на последната част от трилогията „Милениум” съвпадна с превръщането на шведския писател в първия автор, чиито книги са били купени 1 милион пъти в електронен вариант. Има някаква романтична красота в това съвпадение.
„Взривяването на въздушната кула” е убийствено добра книга!
Когато четях предишните, „Мъжете, които мразеха жените” (която освен това описах като “Началото на една обещаваща сага – днес абсолютно мога да се съглася със себе си!) и „Момичето, което си играеше с огъня”, си мислех, че това са страхотни романи, завладяващи, вдъхновяващи, емоционални и т.н. суперлативи, но снощи, към два часа през нощта, когато едва си държах очите отворени заради малкото сън през последната седмица, и на сто и двайсетина страници преди края си казах, че това НАИСТИНА е роман, който те тресе, блъска и не те оставя на мира, ако ще да трябва да изпиеш пет ред була и един литър кафе, за да не изпаднеш в клинична смърт от безсъние.
Сюжети, както обикновено, няма да разказвам. Ако толкова държите да знаете за какво става дума – прав ви път към Книголандия или сайта на Колибри.
Вместо това предпочитам да спомена, че героите тук са по-изчистени от предните две книги. Истински са (казах го и за предходните части, но тук са по-истински), емоционални са и, аха, да ти шибнат един шамар и се налага да отгърнеш страницата, разбирайки, че ти си си тук, а те са си там и не си се пренесъл физически сред тях. Физически не, обаче със сигурност Микаел, Ерика, Лисбет, Драган, Клинтон, Моника и ко. те вкарват във филма. Сиреч в книгата.
Не само персонажите – сюжетът е пипнат с майсторската ръка на сериозен разследващ журналист (какъвто е Стиг Ларшон, чиято смърт все още се свързва от някои конспиратори с негови статии), логически пробойни и дупки няма – всичко се изяснява по най-добрия начин без това да намалява, а тъкмо напротив – увеличава, фабулното качество. Нещата се случват сякаш… естествено и оставаш възхитен от майсторството на Ларшон да си навързва действието.
А делото срещу Саландер към края на книгата, смея да твърде, е просто шедьовър и в големи части от него стоях настръхнал все едно наистина съм в залата, лице в лице със съдия, адвокат, прокурор, свидетели и подсъдими и от тяхното решение зависи нещо, което ще промени моя, МОЯ, живот.
В крайна сметка, когато вчера затворих книгата, си направих една кратка ретроспекция на цялата трилогия. И знаете ли какво осъзнах – най-слабият й момент са първите няколко десетки страници на „Мъжете, които мразеха жените”. След това се започва възходяща линия на качествено развитие и се достига до един зашеметяващ край.
Абсолютно високо качество и безусловна най-висока оценка.
П.С. Дори ми е малко тегаво да пускам материала в блога, защото постоянно ми идват нови и нови мисли, които вече ми е трудно да формулирам.
П.С.2. Алекс, къде се губиш? Аз чета все още няма материал за “Взривената въздушна кула”!
П.С.3. В добро настроение съм. Ако този материал събере 20 или повече коментара, тегля един късметлия, на който безплатно ще изпратя “Взривената въздушна кула”. А повярвайте ми, такива качествени подаръци правя рядко.
Въодушевлението ти струи от коментара и ме запали и мен. Книгите явно си струват и след работа ще подпаля към някоя книжарница, за да се сдобия с тях. Въпреки че на рафта ме чакат няколко романа на Джеймс Клавел, това определено изглежда си струва да се прочете. Трилогията свързана ли е или мога да започна от коя да е книга?
Принципно всяка следваща контекстуално припомня какво е ставало в предишните, но горещо, горещо препоръчвам да се прочетат последователно, за да не се изгуби и частичка от удоволствието!
Ти си се побъркал, да разпращаш книга, която ти е направила толкова добро впечатление…
Явно си в НАИСТИНА добро настроение! 😀
Петък е, мамка му! И като се изключи неделното ми дежурство идната седмица съм в отпуска!
Щом смяташ че първите два романа са “завладяващи” и “страхотни”, опасявам се че няма как да повярвам на суперлативите ти за тая книга 🙂
Как къде съм – чета други работи 🙂
Пишете си първи и слагайте суперлативите, при нас – като я прочетем 🙂
И.. сега сме на вълна мами, които възпитават децата си в четене.
Добре към една книга да се подхожда с добро настроение, в противен случай няма защо да я започваш. И малко са хората като Преслав, които могат да напишат толкова увлекателен коментар за дадена книга, че да ти се прииска веднага да хукнеш към книжарницата и да си я купиш. Жалко, че в момента книжарниците са затворени. Пфууу!
И аз реагирах като verbod. Когато прочетох описанието просто се заредих страшно много и ми се искаше веднага да отида и да се сдобия с нея.
записвам се само за да станат 20 мнения и някой друг да вземе книгата:))
шегичка,
искам я
Чела съм първата книга от трилогията, а втората ме чака на нощното шкафче.
Да, първата ме впечатли и не се поколебах да взема и втората. Чете се на един дъх. Започнеш ли няма как да спреш докато не стигнеш до края.
Много, много, много искам третата част…..
Като видях, че я подаряваш и веднага си казах: За мен ще е 🙂
Въпреки че нямам първите две книги, и аз много искам третата. Това определено ще ме мотивира да си купя и първите две и да им се насладя на морето другата седмица.
искам книгата, защото лятото е идеално време за четене, особено на плажа под чадъра
От доста време никоя книга не беше ме карала да не мога да я оставя, докато не я прочета докрая … и сега ми липсва, защото вече я свърших – на един дъх!
А следваща няма, няма и да има … тъжно!
Много ми хареса, горещо препоръчвам трилогията
Елена, друга книга, която аз не можех да оставя е Айн Ранд – Атлас изправи рамене. Това са 1500 страници, които няма да те оставят намира докато не ги прочетеш. Определено си залужава.
Спечелих втората в една игра. С нетърпение очаквам да посъбера малко повечко пари и да си взема всички, за да мога да ги прочета от-до. 🙂
Е, как да не я искаме? Искаме я! Миналата седмица прочетох “Момичето, което си играеше с огъня” и ще бъде супер ако сега мога да започната третата.
[…] Взривената въздушна кула – Стиг Ларшон. Краят на Милениум е шедьовър! […]…
…
Току-що свърших и втората – “Момичето, което си играеше с огъня”. На един дъх ги изчетох и двете. Най-горе е казано вкратце това, което и аз мисля за двете книги от поредицата. Чакам само да съмне, за да си купя тратата…
И аз не бих отказал подобен дар. 🙂
Нещото, което в момента ми е крайно необходимо, е роман, “който те тресе, блъска и не те оставя на мира”, много хубаво си го презентирал, радвам се, че открих сайта ти.
В момента чета втората книга. Първата беше невероятна, на втората ми беше скучна до към средата.Вече е интересна, а явно и третата е супер. И да не я подариш ще си я купя и пак ще я прочета! Дано повече хора да четат книги!
за съжаление едва тази седмица открих Стиг Ларшон.Получих първите две като подарък.Не можех да спя,да се храня,да работя-беше обсебващо,ръцете ми трепереха,изпитах истинска еуфория.просто трабваше да го споделя.
tova 6te e p1tvata mi knika koqto 6te q pro4eta dosega ne s1m 4ela no taq me zaintriguva
witty tinder bios male
Взривената въздушна кула – Стиг Ларшон. Краят на Милениум е шедьовър! | Литературата Днес
what does entj mean on tinder
Взривената въздушна кула – Стиг Ларшон. Краят на Милениум е шедьовър! | Литературата Днес
free online dating tasmania
free south korean dating site
free tgirl dating
mature free and single dating site
list of top free dating sites
free dating sites in europe without payment
best free online dating sites 2021
free dating sites for pregnant women
the best free christian dating sites
free dating site for hsv2 positive single
speed dating london free
plus size dating site free
what is the keto flu
keto lemon bars
keto fasting diet