След като перуанският писател бе обявен за новия лауреат на Нобеловата награда за литература и, струва се, най-накрая се прекъсва, макар и с известни уговорки, серията от социалноангажирани, но сюжетно и стилистично слаби (и още по-важното – непопулярни), които в последните няколко години Шведската акадамия удостояваше с приза.
Лошото е, че аз Льоса не съм чел. Звъннах на няколко познати, чиито литературни интереси далеч надхвърлят моите, но се оказа, че и за тях той е сравнително непознат – сравнително известен поет и в момента докторант по философия ми обясни, че не го е чел (въпреки че очевидно латиноамериканската литература му беше доста позната!), бивш колега антикварен книжар също никога не го е отварял, а собственикът на самата книжарница (който е собствено и писател) е попадал единствено на фрагменти и разкази в периодика и антологии.
Затова се стегнах и се свързах с няколко личности, които да ми дадат своя кратък коментар пред Литературата Днес за творчеството на Марио Варгас Льоса.
Емилиян Николов, критик и главен редактор и администратор на най-стария литературен портал в България, Литературен клуб, коментира, че изборът на Академията е очакван и това е добра новина за литературата. На въпрос защо е бил очакван, Емилиян обясни: „Льоса се спрягаше още през 2004 г., когато спечели Йелинек. Освен това от дълго време тази награда не беше давана на латиноамерикански автор, от 20 години.”
Захари Карабашлиев пък избегна да говори собствено за Льоса, а обърна внимание на самата Нобелова награда за литература. „Тя (Нобеловата награда за литература, бел. ред.) е нещо далеч по-различно от една чисто литературна награда. „Смъртта на автора” (в смисъла на Ролан Барт) не е легитимна. Напротив, сякаш животът на автора е по-важен от творчеството му. Което е винаги странно.”
Издателят на Марио Варгас Льоса, Валентин Георгиев от „Хермес”, също даде своето обяснение: „Льоса няколко пъти се разминаваше с тази награда. Най-после справедливостта възтържествува. Струва ми се, че удовлетворен е не само Льоса, а и милионите му почитатели по света. Той е един от любимите латиноамерикански автори и на българите. Ние в “Хермес” сме щастливи, че издаваме този невероятен писател. Поканили сме го да ни гостува в България и ще се радваме ако приеме. Може би само той и Орхан Памук, от изброените, са лауреати за литературни достойнства.”
В крайна сметка очакваме Льоса в България – тогава ще му зададем въпросите си лично!
Дайте и вие своя коментар за творчеството и личността на перуанеца! Междувременно пък можете да видите мнението на Аглика Георгиева в Новинар и това в Измишльотините!
Comments are closed.