Харуки Мураками и 1Q84 – големият финал (книга 3)

Хвала на всички богове, най-сетне дочетох „1Q84“ на Харуки Мураками!

Навярно никога не съм чел книга (това е третата, последна от сагата), която едновременно така да ме отегчава и да не ми дава мира, докато не я довърша. А пък знаете, че хич не си поплювам да зарязвам скапани четива.

И така, „1Q84“, книга 3, вече е прочетена! Спомняте си ревютата ми за предишните две части. Първата беше страхотна, динамична, оплетена и изкушаваща да излапаш по най-бързия начин останалите. Втората беше ужасна – отдадох го на факта, че вероятно действа като свръзка между началото и края; стори ми се уместно малко забавяне на действието, за да се нагнети напрежение преди грандиозния финал.

По тази причина последната „1Q84“ ме хвърли в яростна дилема.

От една страна, започна добре. Досега погледът върху действието идваше от двама герои – Тенго и Аомаме. В третата част се появява и трети – и внася приятно разнообразие. Колоритният Ушикава, който познаваме още от самото начало на света 1Q84, най-сетне е разгърнат – признавам си, че откак го видях за пръв път си мечтах за развитие и повече внимание върху персонажа.

От друга страна обаче мудността на романа влиза в още по-тежка степен и от Книга 2. Лично аз имах чувството, че над 2/3 от текста в първите 15-ина глави са само и единствено размишления. Да направя ли това, да направя ли онова, ама какво ще стане, ако направя еди си какво, обаче пък без да знам, че еди-кой си вече може да е направил друго.

Няма нищо лошо в малко вътрешни драми, терзания и колебания на героите – но тук Мураками май наистина му е отпуснал края и е прекалил. Отегчителните и досадни пасажи са в пъти повече от онези, които са 1) мощни като текст и въздействие; 2) полезни за заплитането/разплитането на мистерията; 3) просто динамични. Точно заради тези протяжни глави, в които нерядко се случваше несъзнателно просто да пробягвам с очи по текста и да пропускам цели изречения, в крайна сметка четох „1Q84“ на малки, малки порцийки, за да не си изгубя разсъдъка съвсем.

Добрата новина е, че в един момент действието се завихря.

Признавам, очаквах в един момент да си кажа: „Голям си идиот, ето защо толкова муден ти е бил романът, всичко е било с определена цел и сега си се намества по местата!“ Е, не се случи – в това отношение Мураками малко ме разочарова – и след прочита на всичко мисля, че поне 70% от непрестанно повтарящите се размишления на героите му могат да бъдат редуцирани.

И все пак – последните глави са от много високо качество. Там вече няма хън-мън и не можеш да оставиш книгата преди да си я завършил. Известна част от мистерията се разплита и основната картина от пъзела си идва на мястото.

Обаче! Има и страшно много неща, които просто си остават загадка.

Целият свят 1Q84 по-скоро остава необяснен – пораждане, вътрешни механизми за действие, собствени природни закони. Човек се досеща какви може да се тези неща, допуска свои си хипотези, но така и не научава прав ли си или не. Не мога да преценя дали това е за добро или не.

Final summation: Доволен съм от третата „1Q84“, но очаквах много повече от завършека, а и от цялата трилогия. Мисля, че никога няма да я прочета отново, но съм уверен, че ще си я спомням с добро поне няколко години.

Дали бих я препоръчал? Определено! Абстрактният свят на Мураками просто трябва да се види – тук наистина си е направил труда да създаде цялостна мистификация. Защото тя, макар и необяснена пряко, си стои като напълно завършена и самостойна. Ако някой не може да я разбере или усети, това си е в неговата градина.

Ревюто за книга №1:

Ревюто за книга №2:

Comments

  1. sildenafil revatio

    sildenafil revatio

  2. brand cialis 100mg

    brand cialis 100mg

  3. sildenafil generic usa

    sildenafil generic usa

  4. free cell phone text dating

  5. list of completely free dating sites

  6. free brazilian dating sites