Алиса в Страната на чудесата – Луис Карол

Алиса в страната на чудесата - Луис Карол

„Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол е толкова колоритна, забавна, мъдра и нелогично истинска книга, че думите ми за нея свършиха още преди да са се появявали. Всички знаем историята на малкото момиче, което пада в заешката дупка, лети бавно надолу и преговаря уроците си, а после обикаля из един толкова невероятен свят, населен с всякакви животни, странни създания, говорещи гадинки, живи карти, една Царица и един Цар, един Мартенски заек и един Шапкар, един убеден в правотата си гълъб, кондор, лигава костенурка, разбира се, Перцето и онзи изключителен персонаж, част от един от най-култовите диалози в литературата въобще, Червения усмихващ се котара.

(да, разговорът, както си го спомням, е:

„- Би ли ми казал кой път да вземе оттука?, попита Алиса.

– Зависи накъде отиваш, отвръка котаракът.

– Все едно, казва Алиса.

– Тогаз все едно е кой път ще вземеш.”)

„Алиса в страната на чудесата” е толкова жива, толкова мащабна и епична в своите едва малко над стотина странички, че не е за вярване как Луис Карол е успял да направи толкова велик труд и в един момент да те кара да се заливаш от смях, а в следващия просто да позатвориш книгата и да отделиш няколко минути да помислиш върху онова, което си прочел току що.

А ярките моменти са толкова много и толкова нагъсто разположени – детинските наивните въпроси на Алиса към лигавата костенурка, логическите й възражения срещу Царицата и Царя, поуките на Херцогинята, препирнята с Гълъба

(Змия! – Не съм змия! – Змия си ти казвам!),

откритието, че бебето на същата тази Херцогиня е едно много грозно дете, но би било прекрасно прасе, времето на Шапкаря, часовникът за дати, безбройните прибори по масата, приказката за сироповия кладенец, мудната гъсеница, за която промяната е нещо твърде странно, въпреки че скоро ще се превърне в пеперуда – това са само няколко от многото моменти, за които се сещам на момента. Книгата просто изобилства от такива.

„Алиса в страната на чудесата” е шедьовър в пълния смисъл на думата, гениалност в чиста форма, при това поднесена подходящо за хора от всякакви възрасти – самият аз съм очарован от книгата, мои по-възрастни приятели също подкрепят мнението ми, а милиони малки дечица по света буквално израстват, докато им се чете „Алиса”. И те я обичам. И аз я обичам.

И моля ви, не ми отсичайте главата.

Comments

  1. Baby says:

    Аз щях да го напиша по-добре! (smirk) 8-) Ако това се брои за отсичане на глава, така да бъде! Но поне не си я подценил и не си казал нищо невярно! ;-) :-D

  2. yrsyjapbylva says:

    Yours and ass causing feelings of the flailing.

  3. xasyzzaxof says:

    . I laughed as much as the action created.

  4. Anonymous says:

    /8