Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginSubMenu() should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginSubMenu($title, $function, $file, $capability = 10, $where = 'plugins.ph...') in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 336

Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginContent($links, $file) should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginContent($filename, $links, $file, $config_url = NULL) in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 345
Златина Димитрова | Литературата Днес

Author Archives: Златина Димитрова

Петя Кокудева, фантазмусите и другите малки същества

Петя Кокудева

Петя Кокудева и „Малките същества”

Вълшебница, излязла от някоя книга с приказки. Носи големи очила и цветни шапки. Всичко в нея подсказва, че историята, която ще чуеш, ще бъде много добра. Своите приказки обаче Петя Кокудева разказва в стихотворна форма. И не принцове и принцеси ще срещнеш, а поредица от странни малки същества. Това, което пише, са „детски стихотворения за възрастни” – измислен жанр, в който се чувства удобно.

Откакто се помни, винаги е писала по нещо, но решава, че иска да публикува нещо свое, когато е на 27 или 28 години. Първото, което споделя с хора, е нейната първа героиня – Лулу. Тя е „момиче с размер на фъстък”, изрисувано от италианската илюстраторка Ромина Беневенти. „Лулу” се появи на пазара през 2011 г.

 Докато се създават историите на Лулу, се раждат и други герои. Те живеят във втората книга на Петя Кокудева – „Малки същества”.

Първият от тях е Господин Ентусиазъм, който така и не влиза в книгата. „Имаше една Мърморета, която имаше музей на мрънкането. Тя впоследствие отпадна”, разказва Петя. Отпада и Чудодей, чиято работа е да възпитава чудесата в това да не са мързеливи.

Малки същества, Петя Кокудева

Read more »

Светлозар Желев: Българската литература расте, но липсва сериозна критика

Светлозар Желев

На пазара се появи трети брой на литературното списание „Гранта”. То е издание с над 100-годишна история, но все още прохожда в България. Допреди малко повече от година, „Гранта” излиза само на три езика – английски, испански, италиански. Българският е четвъртият език, на който литературното издание живее. Новият брой има и нов издател. Защо, как и какви са очакванията на създателите на българската „Гранта”, разговаряме с главния редактор Светлозар Желев.

Наскоро излезе трети брой на „Гранта”. С какво този брой е по-различен от предишните два?

Първото и най-важно нещо е, че е с нов издател –„Жанет 45”. Това е голямата промяна. Иначе екипът и редакционната колегия са същите – аз като главен редактор и Валерия Иванова като отговорен редактор. „Революции” определено е много, много силен брой. Това е може би едно ново стъпало в развитието на „Гранта”.

От какво беше наложена промяната на издателя?

Издателство „Сиела” промени визията за бъдещето си и прецениха, че искат да излязат от проекта „Гранта”. Тогава поговорихме с Манол Пейков, управител на „Жанет 45”. Това е издателство, чийто профил чудесно съвпада с този на „Гранта”. Те като най-големия издател на българска литература от една страна, а от друга страна, поредицата на Манол Пейков за преводна литература, и то висока литература, са чудесно съчетание, така че нормално е „Жанет 45” да бъде новият дом на „Гранта”.

Read more »

Меланхоличният „Въжеиграч” на Никола Петров

краят на въжето е въже за връщане

„Любовта като цирков номер”

Никола Петров

 

Когато „Въжеиграч” се появи, поне няколко пъти чух, че това е най-добрата стихосбирка, която е излизала в последните две години. След като я прочетох, разбрах от какво произтичат позитивните отзиви. Това е дебютната стихосбирка на Никола Петров. Но тя е специална не заради това, а защото е от друго време, защото не е очаквано от автор, който издава първа стихосбирка, да демонстрира такава сигурност чрез стиховете си.

Текстовете не се надуват с популярната за съвременната литература циничност (прости ми, Преславе), нито в тях може да се открие следа от вулгарно доказателство за „смелост” на автора. Мисля, че не е редно да сравнявам „Въжеиграч” с какъвто и да е друг пример от българската литература в последните години – най-малкото, защото текстовете звучат като писани в друго време с други правила.

Read more »