Tag Archives: Жанет-45

„Рязко“ пиршество на стари вицове и плосък хумор

Print

Отривисто отказвах да пиша за „Рязко“ на Людмил Станев. Но няколко месеца по-късно сборникът му укорително ме зяпа от една от много купчини с книги в стаята, където работя, така че се пречупих. Познавам автора от „Няма такава книга“ – една колекция от няколко други сборника, сред историите на които много съм се смял и много съм мислил. Е, стигнах само донякъде, защото се оказа, че след около 80-90 страници хумористичният модел става толкова еднакъв, че все едно разговаряш с пиян човек, забравил какво ти е казал преди да отиде до тоалетната.

Е, рекох си, Станев отдавна не е издавал нещо ново, пък и „Рязко“ е малка книжка – нищо и никакви 120 страници. Зачетох я в един тролей и съвсем скоро съжалявах.

Read more »

Отворената скоба на е. е. къмингс

Целуни ме

От години си мечтая да чета е.е. къмингс – този странен американски авангардист, чийто край не можеш да хванеш, чийто ритъм често може да те побърка, но чиято тайнственост и мистика привличат неустоимо. Преди време чух поемата му may I feel в рецитал на актьора Том Хидълстън и бях удивен – толкова удивен, че дори опитах да я преведа. Разбира се, не успях, но срещнах толкова трудности (при все че самият текст е по-скоро близо до класически стих на фона на обърнатата с хастара навън поезия на къмингс), че се запитах – ще се намери ли смелчага да го преведе, че и издаде на български?

Е, намери се и единственото, което мога да направя, е да му благодаря. „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е вече в ръцете ми, а удоволствието ми е сравнимо с първия досег до „Любовната песен на Алфред Пруфрок“, задъхването при запознанството с Капоти или прокарването на пръсти по вълшебните илюстрации на „Изобретението на Хюго“.

е.е. къмингс, само кратко встъпление, е знаков за американския авангард и за англоезичната литература от ХХ век въобще. Написал е над 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси, няколко есета, автор е и на няколко картини. Макар и част от поезията му да е в традиционна форма, къмингс (който сам иска името му да се изписва с малки букви) е особено запомнящ се с типографския си неконформизъм – казано иначе, изобщо не се интересува от препинателни знаци, словоред, стихоред, стихотворна стъпка и прочее отживелици.

Read more »

„Черната овца“, но само ако не понасяте клишета

Черната овца - МонтеросоНали помните ентусиазма ми от „Събрани съчинения“ на Монтеросо?

След нея набързо си взех и другата книга на шантавия гватемалец, „Черната овца и още басни“, и за нула време изгълтах и нея. Тя е още по-кратичка – 80 страници, барабар с титула, илюстрациите, показалеца и съдържанието и се чете средно за 30 минути.

Разбира се, ако не се броят дългите паузи, в които спираш за препрочиташ любими пасажи (сиреч – цели текстове, тъй като в „Черната овца“ своеобразните басни често са не по-дълги от половин-една страничка), да се кикотиш или да се опитваш да си спомниш къде всъщност си чул това или онова, към което Монтеросо реферира.

Read more »

Страница 1 of 41234