Някак вътрешно е заложено у човека да смята, че механизмът на любовта е забулен в пълна мистерия, неопознаваем е и е безсмислено да се опитваш да го разгадаеш (т.е. нещо като аналогията между разчепкването на съставните части на хумора и дисекцията на жабата – никому не е интересно, а след края на действието жабата вече е мъртва).

Е, как бихте се почувствали, ако откриете, че машини за любов има и те работят? Че всъщност абсурдността на нещата се корени и начева от една картина на умиращ тореадор, вагина в куфар и съвършено произведение на изкуството, наречено „Любовникът“?

„Машини за любов“ на Момчил Николов е роман 2 в 1.

По-точно казано, той е два романа в едно книжно тяло, два романа, посветени на двама различни герои, които като че ли първо смяташ за един човек, но впоследствие откриваш, че едновременно са съвсем различни и огледални един на друг.

„И двамата имат сходни мечти, мечтите на и двамата се разминават по сходен начин“ – това смята и самият Момчил Николов, който с „Машини за любов“ най-сетне завършва трилогията „Кръглата риба“ – започнала с изключително веселата книга трета „Горният етаж“, апокалиптичното психо „Кръглата риба“ и завършваща с блестящо начало – „Машини за любов“.

Какво е това, което може да обедини нещастното и злополучно търсене на съвършеното изкуство на един самотник, съществуването и копнежа за любов на друг самотник, една мъртва птица и изрисуван ангел в наркоманско свърталище? Нямам представа – общите черти между тях са също толкова много и също толкова сходни и с разликите.

Романът се оказва една загадка – объркано пътуване на нечии мечти в мрака, преплитането им с чужди стремления, болки и радости. Действието скача от Северна Америка до Камбоджа, от вчера до днес, но същината му е точно тук, в България – макар и разкъсана между сивата и прашна София и веселия натруфен от туристи Камен бряг.

Всеки читател, който харесва Момчил Николов, знае, че една от първите му литературни награди е за романа „Foxy lady“ – така и непубликуван. Е, всъщност той е вплетен майсторски в двете сюжетни линии на „Машини за любов“; мистериозната Фокси най-накрая излиза наяве, макар и все така загадъчна и енигматична.

Така че – явно всъщност си имаме работа с три романа. Всеки от тях – силен, прекрасен и практически с възможност да съществува и сам за себе си. Когато обаче се съберат в себе си, се получава зашеметяващо творение.

Светата триада, затваряща трилогията „Кръглата риба“. По-конкретно – поставяща началото на може би единствената трилогия в съвременната българска литература, която наистина си струва четенето.

Повече за книгата може да разберете от материала „Момчил Николов разказва…”!

„Hash Oil” на Момчил Николов се оказа един от първите представители на съвременната българска литература, които съм чел. Практически „Hash Oil” се оказа в ръцете ми като наследник на „Горният етаж” – романчето на Момчил Николов, в което така се влюбих, че и досега ми е от любимите книги, препоръчвам го на всеки, имам към момента 2 или 3 бройки в себе си и около 4-5, раздадени на приятели „наем”, и което със сигурност в Литературата Днес никога няма да бъде представено в самостоятелен текст, а в най-добрия случай ще се радва на някое и друго дълго и ентусиазирано изречение във възхвала на величието му.

Връщам се на „Hash Oil” – по ред на написването предшества „Горният етаж” с около година, което веднага личи по качеството. Честно казано, творчеството на Момчил Николов е толкова типичен пример за градивност, че няма накъде повече – нещата му стават все по-добри, по-изчистени, по-стилни и т.н.

Че „Hash Oil” не може да стъпи и на прегънатото крайче на някоя страница от „Горният етаж” е пределно ясно. И въпреки това е една прекрасна история – непретенциозна, лишена от елитарно напъване, кратка и ясна и най-важното – убийствено забавна. Вярно, хуморът е груб, циничен, говори се много за наркотици, секс, курви, алкохол, проповядват се т.нар. пороци, нещо като съкратен практически наръчник с онези неща, които майките ни винаги са казвали да не правим и до които все пак опираме в един момент.

Земни герои, реални истории, каквито може да се случат примерно утре в Билкова (according to Радослав Парушев) или в някой люлински апартамент, леко повествование и малък брой страници. Четиво за хола по време на скучен мач, за спалнята преди да заспиш, за спалнята след като се събудиш, за тоалетната, за кухнята, докато въртиш неделни палачинки…

Но… имам една забележка към новото издание, това на CIELA – момчета и момичета, безумно е изданието да е описано като „първо”, след като очевидно не е. Изданието е второ и ще си остане второ във всички анали на българското книгоиздаване. Полиграфията ви обаче я бива. И е евтина – само десет лева (половин каса бира, две средни макменюта, два екземпляра на „Горният етаж” от Български книжици (just sayin’), един нискоразреден GSM с двугодишен договор с някоя от гнусните мобилни компании).