Hash Oil: Какво по-хубаво от наркотици, секс и деградация?

Hash Oil - Момчил Николов

„Hash Oil” на Момчил Николов се оказа един от първите представители на съвременната българска литература, които съм чел. Практически „Hash Oil” се оказа в ръцете ми като наследник на „Горният етаж” – романчето на Момчил Николов, в което така се влюбих, че и досега ми е от любимите книги, препоръчвам го на всеки, имам към момента 2 или 3 бройки в себе си и около 4-5, раздадени на приятели „наем”, и което със сигурност в Литературата Днес никога няма да бъде представено в самостоятелен текст, а в най-добрия случай ще се радва на някое и друго дълго и ентусиазирано изречение във възхвала на величието му.

Връщам се на „Hash Oil” – по ред на написването предшества „Горният етаж” с около година, което веднага личи по качеството. Честно казано, творчеството на Момчил Николов е толкова типичен пример за градивност, че няма накъде повече – нещата му стават все по-добри, по-изчистени, по-стилни и т.н.

Че „Hash Oil” не може да стъпи и на прегънатото крайче на някоя страница от „Горният етаж” е пределно ясно. И въпреки това е една прекрасна история – непретенциозна, лишена от елитарно напъване, кратка и ясна и най-важното – убийствено забавна. Вярно, хуморът е груб, циничен, говори се много за наркотици, секс, курви, алкохол, проповядват се т.нар. пороци, нещо като съкратен практически наръчник с онези неща, които майките ни винаги са казвали да не правим и до които все пак опираме в един момент.

Земни герои, реални истории, каквито може да се случат примерно утре в Билкова (according to Радослав Парушев) или в някой люлински апартамент, леко повествование и малък брой страници. Четиво за хола по време на скучен мач, за спалнята преди да заспиш, за спалнята след като се събудиш, за тоалетната, за кухнята, докато въртиш неделни палачинки…

Но… имам една забележка към новото издание, това на CIELA – момчета и момичета, безумно е изданието да е описано като „първо”, след като очевидно не е. Изданието е второ и ще си остане второ във всички анали на българското книгоиздаване. Полиграфията ви обаче я бива. И е евтина – само десет лева (половин каса бира, две средни макменюта, два екземпляра на „Горният етаж” от Български книжици (just sayin’), един нискоразреден GSM с двугодишен договор с някоя от гнусните мобилни компании).