Невидимите кризи (Г.Г.) – безупречната симетрия на изкуството

„Невидимите кризи“

Никой не може да е безучастен към „Невидимите кризи“ на Георги Господинов.

Зад тази приятна корица (малко по Екзюпери) има точно 200 страници, разделени в 2 части, всяка от които съдържа по 20 истории.

Симетрията и отвъд тези наглед случайни детайли е удивителна – на задната корица например писателят се е подписал като Г. Г., а на титулната страница името „Георги Господинов“ като в езерна повърхност се отразява като „Невидимите кризи“.

Въобразявам ли си или сборникът е изтъкан в един фантастичен баланс?

Вижте корицата – в горния ѝ ляв край едно почерняло от слънцето дете води на въженце книжен левиатан. В долния десен ъгъл попрегърбен старец унило пуши лула, втъкната между изчетените страници на живота си. Между двете изображения са Невидимите кризи на Георги Господинов.

Има една история, „Европа сутрин, Европа вечер“, в която камбанен звън, вековна монументалност и улична динамика будят Човека, за да си легне часове по-късно сред веселия младежки смях на самотен площад. Тази история е позиционирана в края на първата част, намира се точно във физическия център на „Невидимите кризи“ и сякаш е цезурата на един перфектен стих.

Това не е случайно. Всичко в тази книга е симетрично.

Read more »

„Дракула“ на Брам Стокър…

Кадър от екранизацията с Гари Олдман. BG корицата не струва.

Имам мъглявото усещане, че ревюто на „Дракула“ на Брам Стокър няма да е от онези, които пламенно споделям в социалните мрежи.

Хорърът със сигурност не е моят жанр (и все пак не поставям Стивън Кинг в тази категория). Не е да не съм чел ужасии, Ричард Леймън или Лъвкрафт например са ме държали на светло известно време.

„Дракула“ обаче не е особено… страшен.

На фона на това, което се виждали около трансилванската легенда днес, в книжката от под 200 стр. липсват очакваните кървища, съспенс, изненадващо изскачане в мрака или каквото и да е, което да те накара да спиш на светло.

Read more »

У Цин, „Един ден“ безделие в сладко-кисел сос

Невероятно е да прочетеш книга, която да те трогне, докосне, да те накара да се замислиш по важните проблеми – истории като „Балада за Георг Хених“ или „Часът на чудовището“ са незаменими икони в библиотеката.

Но само с тях не може – и тук се появява У Цин с „Един ден“.

У Цин е китайски авангардист и е страшно печен. На всяка страница е способен да те изненада с нещо неочаквано – сборникът му е от 50 части (обаче ще видите, че някои от тях липсват, а пък в други има по повече от една история), коя от коя по-чудати, ненормални и остроумни.

Виждаме примерно едно момиче, което е убито, а убиецът набързо е разкрит от полицията и си признава всичко. Не щеш ли обаче се появява и втори убиец, който също твърди, че сам е убил момичето. Месеци по-късно от замразеното досие излиза и трето животно с пълни самопризнания. А пък накрая – изненада, която няма да ви кажа каква е!

Read more »

Страница 20 of 136« Първа...10...181920212223...3040506070...Последна »