Забелязали ли сте как книгите понякога ви преследват?

Една книга просто си ви избира и започва да върви след вас. Използва приятелите ви, дори родителите ви, появява се на местата, на които най-малко я очаквате. Книгите могат да го правят с години – точно толкова дълго, колкото им се дърпате. И разбира се, накрая ви хващат. А на всичкото отгоре ви карат да вярвате, че вие сте взели решението да разберете какво искат от вас.

Грешка. Изборът е техен. Добрата новина е, че книгите са благородни – позволяват ви да ги отворите не по-рано от точно навреме. Последната ми „преследвачка“ е „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни.

Read more »

Най-важното е никога да не четете какво пише на задната корица на „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни. Ако го прочетете и клишетата там ви допаднат, по-добре изобщо не се захващайте с книгата.

Историята на Хосейни е толкова великолепна, блестящо написана, разтърсваща, натъжаваща и въздействаща. Потресаваща. Майсторски изящна.

Read more »