Джон Стайнбек за виното, жените и приятелството

Още от издаването на романа “Тортила Флет” на български от “Колибри” чух прекрасни отзиви за него. Когато най-накрая си го набавих и аз, разтворих го, зачетох се и просто не успях да откъсна поглед от книгата преди да стигна до последната й страница. Историята за Дани, приятелите му, силната приятелска връзка между тях, къщата му, виното, жените и доброто моментално грабва читателя и го поняса още от заглавието към края, давайки му достъп до едно от най-силните литературни произведения за времето си.

“Тортила Флет” е един от първите романи на Джон Стайнбек. Публикуван е през 1935г (а голямата му популярност става причина и за филмирането му през 1942г). Романът е ситуиран в местността Тортила Флет в Монтерей (в действителност такъв квартал съществува, но се намира в Кармел), която местност е обитавана предимно от паисанос - хора, в чиито вени тече испанска, индианска, мексиканска и европейска кръв, характерни с бедността, хитростта и благия си характер.

Животът на Дани и приятелите му се променя, когато умира дядо му и получава в завещание две къщи. Изтеглен от скитническия живот и поставен в света на отговорността, Дани получава нов, по-специален статут в обществото, от който са привлечени и старите му другари.

Къщата става символ на тяхното приятелство - мястото, където пият вино (тяхното свещенодействие), споделят преживяното, говорят за момичета, обсъждат каква добрина да извършат за нуждаещите се. Това е мястото, което събира добрия Дани, Пилон, който знае всичко, случващо се в Тортила Флет, хитрия Пабло, Исус Мария Коркоран, на когото само алкохолът пречи да стане светец, глуповатия мошеник Големия Джо, наивния Пират, който от всичко на този свят най-много обича кучетата си.

Приятелите биха направили всичко един за друг, както и за онези, които се нуждаят от помощта им. Въпреки лентяйството, безработицата, пиянството и веселието те се оказват най-добрите жители на местността, обитавана също от леката жена Корнилия, скъперника Торели, който дълбоко в себе си съвсем не е толкова лош.

В заключение мога да кажа, че “Тортила Флет” е една прекрасна книга. Десет години след нея Стайнбек написва друг изключително популярен и интересен роман (“Улица Консервна”), който забележително много напомня “Тортила Флет”.

Цифровата оценка, която бих поставил на романа, е много висока - 7,5/10!

Повече за книгите за книгата можете да прочетете на сайта на издателите!


Подкрепи ме, като гласуваш

на горните два бутона!

    • Жана
    • August 13th, 2008

    Добре де, как може да говорите за преводна литература от позицията на човек, който поставя оценки, а никъде да не споменавате преводачите? Или аз недовиждам? Не си ли давате сметка, че те правят текста на български добър или лош, увлекателен или кьопав? Това са все едно рецензии за филми, в които не пише кои са актьорите и как се справят, нито как са режисирани. Не е сериозно.

  1. Ами не всичко в литературата опира до стила и езика. Това е предимство, но добрият преводач винаги стои в сянка. Ако свърши добра работа - никой не го забелязва. Това му е работата…

    Всъщност качествената литература се отличава по смислите си и задтекстуалните значения, а те не се менят от превода (освен ако той не е ужасен). Но както казах - забелязва се лошият превод, но не и добрият.

    • RoujkaBG
    • November 30th, 2008

    Мястото на преводача е след името на автора.

    Не ми допада практиката да се пише най- отзад барабар с редакционната колегия.

    Време е да се преосмислят клишетата и да
    се отдаде заслужено предимство на преводача.

    Логиката- това му е работата не върши работа. Нещата трябва да се степенуват.
    Има перфекционисти и мърлячи и не могат да бъдат поставяни под общ знаменател.

    Обикновено за творческите натури моралната награда има много по- висока стойност от материалната.

Subscribe without commenting