След кратко търсене в Google установих, че за тази книга на български още няма нито едно блог- или друго ревю (с изключение на онези в книжарниците, които не се броят), така че аз вероятно ще съм първият, който на роден език ще изкаже мнението си за най-новия роман на Стивън Кинг – “Дума Ки”.
Първо ще уточня, че съм голям привърженик на писателя – изключително много ми допадат не само неговото умение да предава историите си по невероятно увлекателен и интригуващ начин, но и чисто стиловите литературни качества на книгите му. Да не говорим колко го бива да изгражда правдиви и задълбочени психологически портрети на героите си.
Тези умения се развиват у повечето писатели с времето и, според мен, тяхната градация се дължи на рутина, усърдна работа и опит. Е, Стивън Кинг има много богат опит в писането. Той няма книга, която не се е превърнала веднага в бестселър. Но стига общи приказки… Ще се насоча директно към “Дума Ки”.
Сюжетът накратко е представен на адски много места в интернет, затова не смятам да го пиша и тук. Все пак най-общо: петдесетгодишен мъж, претърпял тежка катастрофа и изгубил дясната си ръка, се развежда със съпругата си, напуска успешния си бизнес и заминава на усамотен остров във Флорида, където да се възстанови от травмите си. Там се отдава на хобито си от миналото – да рисува, – и се сблъсква с неподозирана сила, която струи от картините му, за да открие малко по малко, че тя е подсилвана от острова Дума Ки, където се е спотаило едно древно зло.
В общи линии това е основната тема, около която се върти сюжетът на романа. Не искам да разкривам повече, за да оставя на вас сами да навлизате в прекрасния свят, изграден от т.нар. “майстор на ужаса”.
Книгата, уверявам ви, е прекрасна. 700стр е, а се чете на един дъх. Героите са невероятно добре изпипани, има от всичко по малко и просто от километри си личи умението на Стивън Кинг да влиза дълбоко в психологията на нещата. В това той определено става все по-добър (както се видя и в “Романът на Лизи”, пък и в известна степен в “Огън”).
Преводът също е много силен, макар да има някои недоглеждания (лично аз на два пъти хванах недоразумения, при които едно и също нещо е превеждано по два различни начина – “Кокал” и “Кост” (отнесено за радиостанция), дори името на един от героите е “сгрешено”), но това са съвсем незабележими неща и въобще не развалят удоволствието от четенето.
Оценката ми за “Дума Ки” – 8,8/10! Просто си я купете (или вземете отнякъде, понеже струва доста пари – 25лв…)!
Comments are closed.