В един разказ на Кафка се разказва за акробат на трапец. Артистът е фанатичен, когато става дума за трапеца му – храни се и дори спи на него, без значение има ли представление или не. Когато циркът отива в друг град – акробатът едва пътува с влака – в отделението за багаж в купето, свит, притеснен и очакващ пристигането, за да се качи отново на трапеца, който е първото нещо, което се прави в цирка след издигането на шатрата. Един ден обаче, по време на едно такова междуградско пътуване във влака, импресариото, който пътува в купето заедно с акробата, го чува как започва да хлипа и да плаче тихо. Оказва се, че артистът иска втори трапец – и не може да проумее как досега се е справял само с един.
Кафка е удивителен в предаването на чужди емоции в кратки разкази – а метафората с акробата превърна текста в един от любимите ми.
Мислейки си как да започна да пиша за „Измислици” на Борхес (а и въобще за него) натрапчиво се появяваше мисълта за разказа на Кафка – защото аржентинският писател е точно вторият трапец в литературата, без който осъзнаваш в един момент, че не можеш и нищо вече не е същото.
„Измислици” е може би най-известният сборник на Борхес (всъщност той е компилация от два сборника – „Градината с разклоняващите се пътеки” и „Хитроумия”, но събирането им не е приумица на българските издатели, а реално издание от 1944). Преводите тук са изцяло на Анна Златкова (в другите издания на Борхес на български, където има от време на време разкази на Борхес, преводите са на отново на Златкова, но и на Румен Стоянов, Роза Хубеш, Светла Христова и Десислава Николаева) и са в сравнение с останалите просто чудесни.
Не знам дали някой въобще може да говори за Хорхе Луис Борхес както трябва – писателят е един от съвършените творци в историята на литературата въобще.
Прозата му е поезия,
а разкази като „Тльон, Укбар, Orbis Tertius”, „Лотарията във Вавилон”, „Вавилонската библиотека”, „Градината с разклоняващите се пътеки”, „Фунес Паметливият”, „Три версии за деянието на Юда”, „Краят” са достижения на литературата, каквито наистина много малко хора могат да достигнат.
В „Тльон, Укбар, Orbis Tertius” („Колибри” неслучайно дават откъс именно от ТОЗИ разказ, а пък Литературен Клуб го публикува целия) например Борхес създава цял един нов свят – за някакви си двайсет страници той ти дава толкова достоверна информация за съществуването му, толкова много препратки към реални и измислени извори, че, поне аз преди около четири години, когато прочетох разказа за пръв път, влязох във филма и си направих собствено проучване какво точно от разказа съществува наистина – дума по дума!
Борхес просто е много голям. „Колибри” пък са велики, че са издали пълния сборник „Измислици” в отделно книжно тяло (пълния текст го има и в „Смърт и компас” на Труд, но с други преводи и май вече изчерпано от книжарниците; отделни разкази присъстват и във „Вавилонската библиотека” и „История на вечността”, които също ги няма по книжарниците за нови книги).
Това, което горещо ви препоръчвам – прочетете Борхес. От прозата му лъха ерудиция, философия, хуманизъм, поезия. Борхес ти дава всичко, от което се нуждаеш, докато четеш.
И в това ще се съгласи дори и Христо Блажев Книголандски, с когото обикновено за книги сме на различно мнение.
Comments are closed.