Време разделно – или как се пише по поръчка

Поръчковото писателство може да доведе до много гротескни резултати, а комунистическото поръчково писателство, съчетано с агресивен националистически патос – да изведе тези резултати до неподозирани висоти на малоумието…

Антон Дончев е комунистически писател, който специализира в създаването на политически удобни исторически легенди. По времето на комунистическия режим у нас е член на близкия до БКП писателски кръг “Съзидание” и е автор на няколко романа, базирани на българската история. Определено има увлечение към мистичния национализъм – Тангра помага на прабългарите, жрици изричат пророчества за величието на нацията, знаете ги тия. В момента Дончев е сред гъзолизните “интелектуалци”, които се въртят около Георги Първанов.

Време разделно“, за която искам да споделя впечатлението си днес, е книга, написана по дадена от Партията поръчка, за да оправдае насилствената смяна на имената на българските турци през 60-те, а филмът по неин сценарий идва точно навреме за Възродителния процес през 80-те.

Книгата, разбира се, разказва за насилственото потурчване на няколко български села в планините през 17 век, но добавя нови краски в образа на малоумния “патриотизъм”. Селяните от романа не са просто обикновени селяни – типично за времето на комунистически изпъстрената литература, те са идеализирани образи на БОРБАТА, ревностни националисти и БЪЛГАРИ, готови на невъобразимо жестоки и безмислени саможертви в името на НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ.

Отдавна ми е интересна много нетипичната практика на българския комунистически режим от близкото минало да използва националистическа и “патриотска” реторика (принципно комунизма нали е интернационален и против неща като патриотизъм и т.н.), но радушният прием, на който се радва тази книга у нас и днес (даже бе издадена от Труд като една от “Златните български класики”) доказва ефективността на промиването на мозъци.

Книгата експлоатира всяка известна ми националистическа митологема, всеки образ, свързан с дълбоки архетипни чувства за майка, баща, корени, родина… за да повлияе на емоциите ти, да те накара да изпитваш ярост и омраза съвсем целенасочено. Една от най-грозните сцени в българската литература за мен ще остане бабичката, която паднала в прахта, вади срещу съселяните си съсухрената си цица и крещи как от нея бил сукал българският народ, и той загивал както тя загива в момента.

Знаете, че аз на исляма изобщо не съм му фен (както и на всяка религия).  Но “Време разделно” е книга, създадена единсвено да насъска едни хора срещу други, да събуди най-примитивни чувства на омраза.  Тя без съмнение е най-гнусната книга, която някога съм чел.

Авторът на материала е Петър Стойков – Longanlon, от блога Како Сийке, не съм от тях!