Преди известно време взех решение да отправя покани към няколко любими свои български блогъри да напишат пост в Литературата Днес в качеството си на гост-блогъри. Няма да споменавам имената на поканените, нито на предстоящите помолени, за да могат те лесно да откажат, но ще изкажа огромна благодарност към GaN, който, получавайки мейла с предложението от мен, веднага се отзова и само за няколко дни отдели от времето си и написа прекрасна статия, която с удоволствие ще публикувам тук.
Блогът GaN’s Blog е един продукт, чрез който авторът изразява своите мисли, преживявания, вълнения или накратко – „размисли и страсти” (както сам пише). Лично за мен това е един от проблясъците в българската блогосфера, определено си струва да се чете редовно. А сега се насладете на предоставеното безвъзмездно от GaN…
С удоволствие приех поканата на бат Преслав да му бъда гост в блога. Все пак и аз съм от редовните му читатели – не мога да изпусна тази възможност.
Та, за четенето и книгите… Сложна тема. Поразрових се аз да видя колко и какво чете българинът и ето какво открих (връзка 1, връзка 2, връзка 3, връзка 4). Сигурно има и още, но мисля, че и тези са достатъчни за да добием груба представа за какво иде реч.
Общо взето става ясно, че около 50% от българите четат или поне си купуват книги. Това е малко спорно, защото от опита ми на анкетьор знам, че по малко „по-такива” теми, респондентите малко послъгват, но хайде – отклонението да е максимум 10%.
Следва логичният въпрос: Какво чете българинът?
От „връзка 1” можем да добием някаква представа, но не пълна, защото от показаните данни си личи, че въпросите са неправилно зададени, но няма да ги съдим.
Дори с грубо око всеки може да види, че най-много се купуват книги тип „Хари Потър”, а изненадващо поне за мен е засилващият се интерес към т.нар. „фентъзита”. Това лесно може да се обясни с филмите и масираните рекламни кампании, които логично водят до увеличаване броя на хората, които ще си купят и книгите.
Учудващо голям брой хора си купуват книги тип „10 начина да забогатеем”, „100-те правила на успеха” и тем подобни. Това за мен е негативен признак, но явлението е световно и по мое скромно мнение скоро ще му дойде края. Аз самият съм препрочитал подобни книги и повечето просто не стават и не дават желаната информация, която да удовлетвори читателя след прочитането на книгата, но това е само единият аспект за да отпаднат с времето.
Разбира се, не можем да пропуснем и книгите за „подземните босове на България” и още по-силното им нашумяване след смъртта на Георги Стоев (лека му пръст). На този вид книги, аз лично им давам още 10 до 15 години и ще бъдат тотално забравени по логиката на „актуалното си е актуално за определено време”.
Някои издатели твърдят, че нашумяват нови български писатели (романисти). Може би е така. Аз лично още не съм чел книга на съвременен български автор различна от специализирана литература.
Каквото и да четем обаче, негативното явление все по-малко да четем е налице и за мен е страшно. Не ме разбирайте погрешно – и аз съм чадо на технологията и прекарвам сума време пред компютъра, но книгата си е книга. Да ви кажа ли защо?
Книгата, за разлика от филмите например, е едно лично изживяване. Няма по-силна и завладяваща илюзия и по-силен и завладяващ свят, от този, който собственият ни мозък може да създаде. Една книга създава толкова светове, колкото човека са я прочели (за художествена литература говорим), защото в книгата са заложени само основните положения, а всичко от там нататък е плод на нашето лично въображение. Това филмите никога няма да го постигнат.
А обичайните добри „неща”, които правят за нас книгите са ясни на всички – по-добър изказ, по-богат речник, развиване на мисълта и фантазията и т.н., които изобщо не са за подценяване и са много важни за ежедневния ни живот от където и да го погледнеш.
Моят съвет е – четете братя! Четете! Четене му е майката. Няма значение дали обичате да четете енциклопедии, специализирана литература, художествена и каквато там има още. Винаги помага. Това е простата истина за мен. Дори ще ви дам един личен пример.
Едно време, когато бях пети клас, незнайно защо с един съученик решихме да изчетем къде що има детски енциклопедии в библиотеката в града. Отне ни една пролетната ваканция (тогава – две седмици). Нямате си идея колко ми помогна това странно действие. Общата ми култура за тогавашните ми години се покачи неимоверно и ми помагаше да се справям по-лесно както с учебния материал, така и с нещата, които се случваха около мен и които един младеж тепърва трябваше да научава и да привиква (за всекидневния живот говоря).
Но това е само един прост пример от моя живот. И следвайки тази логика, вместо да ми четете глупавите излияния, по-добре хванете някоя хубава книжка и я прочетете. След време няма да съжалявате, независимо какъв е бил изборът ви.
Ся ще кажете – „Абе, чичка, я не ми говори глупости – ша правя кот си искам, ти ли ще ми кажеш”. И аз, разбира се, не мога да не отговоря.
Първо – аз съм на 21 години, фен на всичко технологично и заобиколен само от техника, любител на компютърните игри, голям кино маниак (няма нов филм да не съм гледал), телевизора ми не спира да бучи на някой от тривиалните канали (разбирай БНТ, бТВ, НТВ) и разбира се, като уважаващ себе си българин – слушам чалга (аз слушам всичко просто) и вися по кафетата. И… да, винаги, когато мога, чета! Всичко е въпрос на желание в този живот. Няма нещо, което да е непостижимо. Има неща, които не искаме да постигнем. Дори сега ме е яд, че в последно време ме мързи да чета, но хвана ли книга – само стой и гледай.
Та, стига съм ви отегчавал. За мен четенето е хубаво нещо, което помага на човек в много отношения от интелектуалния му и/или илюзорен и/или всекидневен живот. Всеки си преценя сам за себе си. Четенето е нещо лично.
Заключение. Това си е моето мнение и не ангажирам никого с него. Ако все пак сте стигнали до тези редове, най-вероятно вече са ви хрумнали поне 2-3 книги, които искате да прочетете близките дни. Затова – успех! 🙂
Comments are closed.