Въпреки че моят приятел и книжен колега Христо Блажев доста остро и агресивно е разкритикувал „Почивка в кома” на Бегбеде, ще дам и аз своето мнение, което доста повече клони към положително.
Представете си материал, озаглавен „Бегбеде и фекалиите”, който започва така:
Рядко се случва да няма какво да кажа за някоя книга. Ето сега е един от тези случаи. Тази книга е безподобен боклук, който дори няма да си правя труд да оценя.
Всъщност това му е и краят, защото след това следва само негативна критика към липсата на особен сюжет (който, между другото, съвсем не е задължителен).
Впечатлен съм от факта, че всички плюят по „Почивка в кома” – рядко се случва нещо толкова много да нагнети книгоманите, че те да се обединят заедно в една кауза – в случая анти-бегбедистката. Вярно е, че реално романът няма сериозна литературна стойност и че след средата ритъмът му значително се губи и текстът се лее тромаво и изнасилено. Преди това обаче има и нещо друго, което е най-големият плюс в случая.
Скорошни коментари