16 януари 2005г. – филмът „Последното изкушение на Христос” е свален от програмата на Българската национална телевизия под натиска на сдружение, в което главни фигури са Светия Синод, представители на 14 епархии, неизвестни граждански организации и около 200 журналисти. Филмът е на Мартин Скорсезе, ролята на Исус се изпълнява от Уилям Дефо (по-подходящ избор – здраве му кажи), а сюжетът върви плътно по култовия и скандален вече половин век роман на Никос Казандзакис „Последното изкушение”.
Проблемът за човешката същност на Христос и дали тя е по-силна от божествената му раздира християнските теолози в първите векове от „новата ера” и чак на Четвъртия Вселенски събор в Халкидон (451г.) догматично се определя, че двете природи на Спасителя са неслитно и неразделно свързани. Преди това редица определяни като ереси религиозни движения лавират между небалансираното съчетание на двете природи на Христос.
Човешките терзания на Исус са описани достатъчно ясно в популярната култура за първи път, поне доколкото ми е известно, от Казандзакис – 1952г. Несъгласията на героя (пиша го с малка буква по модела на писателя, който ясно посочва човешкото в Христос) с Бог, напълно земните му страсти и нежеланието му да преклони глава пред поставената му свята мисия са основните ключови линии в сюжета.
Срещата с апостолите – страхливци, бездушници и предатели, както и Матей – писач, който записва делата на учителя си, като добавя свои измислици и сънища, за които е убеден, че реално са се случили или ще се случат.
Романът следва сюжетната линия на Евангелията и формално не поставя разлики – Исус и свитата му, жадна за вечен живот, следват точно пътя на Иисус и Апостолите, като единствената разлика е онова, което се случва сред тях, в мислите им и най-вече в мислите на рави – отчаян и страхлив пред онова, което го очаква.
Доколкото знам, съществува само една, неособено известно ерес (каинитската), насочена към обожествяването на Юда. За сметка на това около средата на ІІв. е написан текст, наречен 18 века по-късно „Евангелие от Юда”. Едно от малкото известия за него по времето на написването на „Последното изкушение” е цитат в Adversus haereses (ок. 180г.) на Св. Ириней Лионски, който уточнява, че за каинитите Юда трябва да се почита, защото открива тайнството на предателството. В това съчинение Св. Ириней Лионски използва и названието „Евангелие от Юда” – ръкопис от което е открит в Египет – вероятно препис, изписан на коптски (предполага се, че е превод от по-стар гръцки текст). Та върху това е базирано „Последното изкушение” – с малката разлика, че текстът е намерен през 1978г., а романът на Казандзакис е написан 26 години по-рано и по мое предположение писателят е използвал като идея единствено краткия цитат на лионския светец, за да изгради една от най-скандалните книги на миналото столетие.
Чисто литературно книгата е изключителна – с изключение на превода, който изобщо не ми хареса, защото преводачът Георги Куфов явно умишлено се е опитвал да следва библейската стилистика, но това не му се е удало никак. Романът е тежък и, доколкото всеки вярващ християнин носи христовия кръст в себе си, „Последното изкушение” само може да засили това натрапчиво усещане.
Определено книга, която всеки трябва да прочете.
За финал ще напиша само епитафията от гроба на Никос Казандзакис (1883-1957) в Хераклея: „Не се надявам и не се страхувам. Аз съм свободен.” (Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβάμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.)
Comments are closed.