Настоящото ревю сигурно е най-отлаганото от мен в последните месеци (да не казвам въобще!) Сборникът „Излишната част“ на Вергил Немчев, признавам, го прочетох сравнително бързо и отдавам това на факта, че историите вътре са кратки (с изключение на една – може би най-отчайващата в цялата книга), а и обемът като цяло не предвещава повече от два часа лежерно зачитане (138 стр. всичко на всичко).
„Излишната част“ не ме очарова и това е мнението, което ще тегне почти през цялото време над това ревю.
Скорошни коментари