„Жестокото присъствие на времето“ ще ви откаже от себе си поне няколко пъти –
изглежда ми немислимо някой да я погълне от кора до кора и да няма нито един момент, в който да я обвини в мудност, излишества, прекалена натруфеност или друго от кофата с литературни недостатъци.
И въпреки тези кратки колебания дали си струва да продължиш да се изтезаваш с Игън, все пак нещо постоянно те ръчка в кръста. Нещо, което е 1) достатъчно ефимерно, та да усещаш само фоново побутването му, но и 2) загатващо такава мощ, че да не те напуска страхът да не ти строши поне няколко гръбначни прешлена.
Скорошни коментари