Спомняте си, че през 2008 „Захвърлен в природата“ на Милен Русков страшно нашумя като един от безспорните шедьоври на новата българска белетристика, стигна до финала на наградите „Хеликон“ (може би най-безпристрастната литературна награда у нас), но изгуби от „Кръглата риба“ с 3:2 гласа. Аз така и не си я взех тогава, чаках ли, чаках, а когато най-накрая я прочетох в началото на януари 2011, изобщо не ми се пишеше за нея и отложих за два месеца по-късно.
Явно има нещо закодирано в романа на Милен Русков, което отблъсква, но поне аз не успях да разбера кое или какво е то.
Книгата всъщност е много добра, безумно увлекателна, елегантно забавно и някак твърде смислена за нова българска проза. Разказва за помощника на човека, който открива Европа за ползването на тютюна – реално съществувалия Николас Монардес. (в действителност през цялото време, докато четях, се чудех дали е случайност колко реално ми звучат някои факти от романа – оказа, че не е било случайно и докторът, както и цитираните в книгата негови трудове съществуват наистина)
Скорошни коментари