Има няколко изключителни страници в „Портокал с часовников механизъм“.
Несъмнено около тях се върти цялата мощ на книгата – преди достигането им бавно и напоително се разстила напрежението, след тях е време за малко разхлабване и за социално-нравственият елемент, който Бърджес държи да изтъкне.
И така – струва ми се, че тези страници са едно от най-добрите неща, които съм чел. Бих прекарвал часове с „Портокал“-а стига пак и пак да мога да ги преоткривам, защото са сред най-блестящите и помитащи илюстрации на безизходица, на които съм попадал в книга.
Скорошни коментари