Рядко пиша обща публикация за две книги, но този път ми се налага. Става дума за двата романа на Амели Нотомб – „Нито Ева, нито Адам” и „Живак”. Първата прочетох аз, втората – сестра ми. Сондирах и мнения от приятели, които са чели едната или другата, и стигнах до заключението, че не си струват два отделни материала.
Винаги съм се възхищавал от Харпър Ли, която (да, тя е жена, а Харпър е презимето й) е написала една-единствена книга, постигнала е забележителен литературен успех и повече не е пипнала перото. Или ако го е пипнала, светът не е видял резултата.
Христо Блажев пише, че „Да убиеш присмехулник” е детска книга, в която деца правят не-съвсем-детски неща (и тук сравнението с „То” на Стивън Кинг е страшно уместно!), но аз не съм напълно склонен да се съглася с това, че романът е за деца, въпреки главните си герои, чиято възраст варира между 6-7 и 12-13 години.
Литературата Днес ви желае прекрасна 2010, но си спестява клишираните пожелания, като предлага на вниманието ви един текст, който мотая из интернет вече от седмица (хехе, назрял е). Ако предизвика някакво чувство за забавна емоция у вас – ще се радвам. Ако ли не – здраве и любов да има!
Един въпрос тормози поп-фолк почитателите дори и в замрели и меланхолични дни като днешния. Проблемът, за който ще ви открехнем със следващите редове, разтърсва жестоко установеното рационално статукво в чалгата и притеснява не един и двама медийни специалисти и музикални експерти.
Скорошни коментари