„Доброжелателните” започва от една снимка, открита от Джонатан Лител през 1989. Става дума за фотос на партизанката Зоя Космодемянская (Зо́я Анато́льевна Космодемья́нская), която през 1941 е заловена от нацистите и убита чрез обесване. Лител разказва, че тази снимка го е провокирала да започне работа по мащабен роман (почти убеден съм, че става дума за ето това), което и става.
Двайсет години по-късно и в България (а във Франция – през 2006) се появява „Доброжелателните” – епос, който впечатлява не само с обема си (814 страници, с дребен шрифт и мънички полета по страниците), но и с провокативността си. Работата по самия роман продължава пет години (2001-2006) – преди това обаче Лител посещава повечето от местата, за които говори в книгата от името на Максимилиан Ауе (измислен офицер от СС, който има редица реални прототипи), и изчита над 200 студии и трудове за нацистка Германия, Втората световна война, Източния фронт, еврейския геноцид и т.н.
Скорошни коментари