Кой уби Паломино Молеро?, разплита Льоса

Преди близо две години прочетох първото си нещо на Марио Варгас Льоса, „Леля Хулия и писачът“, и бях очарован. Този роман е истински шедьовър – с прекрасни персонажи, великолепна композиция и майсторски стил (присъщ само за южноамериканец!)

И така – зарекох се да прочета и нещо друго на Льоса, но отлагах ли, отлагах, докато моите приятели от „Колибри“ не взеха, че издадоха малкото книжле „Кой уби Паломино Молеро?“

На първо време, корицата просто те удря – това е типичната жестоко комерсиална корица, на която на около 33% от площта с големи златни букви е изписано име, които продава (със съответния надпис за Нобеловата награда, и още как). Всъщност поне аз освен това огромно име и дребничко изписаното заглавие даже не бях забелязал и какво има изрисувано на корицата – а там има една счупена окървавена китара.

И така – романът разказва тъкмо за тази китара и нейния и пръв и последен притежател – едно крехко младо метисче с ангелски глас, който на втория ред в книгата е открито зверски убито, набито на кол, изтезавано, разкъсано  и с несвойствено ниско висящи тестиси. Това е Паломино Молеро.

В центъра на разказа е младият полицай Литума и неговия началник – лейтенант Силва. Мястото е малко градче, до което има военна база. Историята – разкриването на най-зверското убийство, което този край е виждал.

Като кримка „Кой уби Паломино Молеро?“ не струва особено – няма динамика и съспенс,

а нещата са ясни доста преди края. За сметка на това все пак си имаме работа с Льоса – и макар за стотината странички той да не успява да разгърне цялостни персонажи, все пак доста добре се заиграва и с плашливия характер на бивш бунтар, вече под пагон, и със сержанта, страдащ от пламенна и невъзможна любов по местна дебелана; и с едно малко странно и своенравно момиче, и с нейния суров и строг баща полковник в армията.

Особено атрактивно в романа е представянето на събитията отстрани – как различните гледни точки в селцето виждат процеса по разкриването на престъплението и как, добре познато, създават сложни конспиративни мрежи за дългата ръка на правителството.

И тук, разбира се, писателският нюх на Льоса е на много над средното ниво – гарниран с изящна доза латино хумор и няколко доста приятни сюжетни обрата.

Накратко – свежо, приятно и елегантно четиво, което всеки читател би препоръчал на приятел!