„Жестокото присъствие на времето“ ще ви откаже от себе си поне няколко пъти –
изглежда ми немислимо някой да я погълне от кора до кора и да няма нито един момент, в който да я обвини в мудност, излишества, прекалена натруфеност или друго от кофата с литературни недостатъци.
И въпреки тези кратки колебания дали си струва да продължиш да се изтезаваш с Игън, все пак нещо постоянно те ръчка в кръста. Нещо, което е 1) достатъчно ефимерно, та да усещаш само фоново побутването му, но и 2) загатващо такава мощ, че да не те напуска страхът да не ти строши поне няколко гръбначни прешлена.
Все съм обичал да започвам ревюта с „Всичко започва с…“ При „Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън, дявол да го вземе, ако някой може да ми каже дали, къде и защо започва/свършва нещо.
Това е грандиозен роман с десетки пълнокръвни герои – никой не е по-важен от останалите, никой с никого не си прилича, но връзките помежду им, макар и ситуирани в различни десетилетия, части на света и социални прослойки, никнат непрекъснато.
Главите на книгата са общо 13, написани в различен стил и от сякаш различен човек –
и няма една с една директно свързани. Всяка удря на различно място, ключът към всяка е нечие важно решение. Човек се затруднява да проследява кога и защо се случващото се може да влезе в цялостния сюжет на романа.
Отговорът е, че не влиза – „Жестокото присъствие на времето“ е книга без цялостен сюжет, тя е сбор от десетки различни сюжетища и ако някой се опита да направи карта на всичко случващо се в романа, би се получило нещо като схема на електрическа мрежа през погледа на 12-годишно момиченце.
И все пак – една обща цел прозира през страниците. Музиката живот, животът музика. Всеки в тази книга е свързан с музиката, тя го лашка напред-назад и прекалено често той не може да я контролира, не може да контролира себе си и сам се погубва – без значение дали това значи да сложи сурова риба на бюрото на стар приятел, да обслужва генерал диктатор или просто да окрадне нечие портмоне.
Но в музиката, както открива едно малко момче някъде там из „Жестокото присъствие на времето“, всичко се променя от паузите. Онези 1,2-секундни моменти, в които вокалът и мелодията спират, ти мислиш, че това е краят, но когато рокендролът гръмва отново, изпитваш облекчение. А после парчето наистина свършва и
ТОЗИ.ПЪТ.КРАЯТ.Е.НАИСТИНА.
Чуйте тази песен и обърнете внимание на 3:39. Така ще разберете за какво говорим.
Много точно ревю! Действително книгата е малко прехвалена и надценена. Ако нещо поддържа интереса, то е по-скоро разхвърляната структура, която обещава, че ако четеш нататък, ще срещнеш отново някой любим от множеството персонажи и ще ти стане ясно за какво иде реч, там където Игън майсторски борави с недомлъвки..
[…] ревю на Блажев и далеч по-умереното ревю на Преслав Ганев и в […]
when will generic cialis be available
generic cialis at walmart
cialis canada
cialis dosage
cheap viagra
viagra canada
where to buy viagra
viagra price
cheap generic viagra
order viagra
non prescription viagra
viagra for sale
safe viagra on the web
sky pharmacy viagra
cialis professional generic
cialis liquid
viagra price in canada
viagra by mail go
cialis free offer
free cialis
cialis dosage 40 mg
cialis 20 mg how long does it last
viagra for sale in india
cost of viagra at walmart
viagra in the water
generic viagra discover card
viagra hong kong
viagra vietnam
buy viagra china
viagra brand from india
cipla generic cialis
cialis soft tabs
las vegas viagra
viagra kako deluje
viagra headquarter toronto
viagra pill price
generic viagra in us
price of viagra in india
viagra 100mg price in uk
viagra london
cialis tadalafil generic
viagra cialis or levitra
generic viagra safety
buy viagra in mumbai
viagra alternative
where i buy viagra
buy viagra cheap india
canadian pharmacy viagra
cialis before and after
can i buy cialis online safely
order viagra online cheap
viagra paypal canada
viagra long term effects
viagra light switch