„Балада за Георг Хених“ – Викторе, ти, който си на небето!

Ой, ой, ой! Завърших ревю за любима книга, което години наред не смеех да започна!

Нека ви разкажа какво точно се случи. Преди години, може би 7-8, прочетох сборника „Алилуя“ на Виктор Пасков и се влюбих безусловно. Оттогава все го отварям, чета си части от него и примирам от възхищение. През 2007 г. завърших гимназия с дипломна работа за Виктор Пасков, 2-3 години по-късно изнесох нещо като доклад върху част от творчеството му на една литературоведска конференция.

През това време бях чел „Балада за Георг Хених“ от кора до кора два пъти – а сигурно десетки пъти съм я разгръщал и зачитал просто така, да си припомня. След като преди по-малко от месец „Студентът по хармония“ ме отнесе, нямаше как да не се върна към „Балада“-та. Минах през чудовищно великия „Ти, който си на небето“, а след това се оставих и на самата повест да се стовари върху ми.

И о, триста богове, тази книга е най-нежното, най-хармонично и най-трогателно нещо, излизало изпод перото на българин!

„Балада за Георг Хених“ е един отвратителен свят, видян през погледа на дете.

Представете си чистия ум, разсъдък, възприятия на едно 10-годишно хлапе, а след това изсипете върху него цялата помия на вековната човешка глупост, потресаващите парадокси на социализма и трагедията на обикновения делничен и тестогръд човек.

И накрая го сблъскайте с мъдростта и любовта на препатилия възрастен чех, майстор лютиер. Великият Георг Хених, чиято житейска кулминация е срещата с Бог, покойните роднини и странната виола д’аморе, изработена специално за господа.

Ако това ревю ви кара да мислите, че „Балада за Георг Хених“ е сладникаво четиво, значи ви заблуждавам. Това е четиво, което натъжава, но и връща вярата в човека.

Няма значение дали някой вярва, или не вярва в богове или небесни сили – Виктор Пасков съсредоточава цялата тази мощ в едни нищо и никакви стотина страници.

Противопоставя красотата на добродетелта и изкуството срещу делничната битка за залък хляб и на един… бюфет.

Бюфет стои във физическия център на „Балада за Георг Хених“ – бюфет, който майката на младия цар Виктор толкова бленува и изисква от съпруга си; бюфет, заради който велик музикант захвърля цигулката и се прегърбва над дърводелския тезгях.

А кулминацията – цяла сюрия бедни дребни хорица, танцуващи, пиещи и веселящи се заради цветния и монументален БЮФЕТ. Повярвайте ми, това е епизод, в който буца засяда на гърлото.

Четете, приятели! Четете „Балада за Георг Хених“! Това е връх на българската литература! Това е изкуство в чистия му вид!

Виктор Пасков, ти, който си на небето! Алилуя!

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

Comments

  1. Ивайла says:

    Магична книга! Имам чувството, че успявах да чуя гласа на дървото,когато малкия цар си говореше с него. Нима е възможно в една книжка да се разкаже приказката на живота…Красота!

  2. Anna Draganova says:

    Благодаря за хубавото ревю на книгата,което ме провокира да я потърся и прочета.Другото,което ме заинтригува е думата “балада” в заглавието.Баладата може да е поема на всякаква тема,стига да е в стихотворна форма ,а тук е проза.Но баладата може и да е химн,т.е.хвалебствена песен в знак на благодарност към герои и богове,както е било в древна Гърция-задължително под музикален съпровод.
    За мен Виктор Пасков е написал точно такъв химн за Георг Хених и четейки книгата,слушаш музиката на сърцето неговото и моето от началото до края в една чудесна душевна хармония,която не искаш да свърши.