Литературата Днес

Наградата за най-добър български роман на фондация „ВИК“ бе връчена в понеделник на Евгения Иванова за книгата Фото Стоянович. Писателката ще получи премия в размер на 10 000лв, а романът ще бъде преведен на английски език. След това сухо представяне на фактите ще кажа своето лично мнение, че е доста странно това да е печелившият роман – като се имат предвид останалите номинирани. Кои са те, какво казват критиците за тях и какво смятам аз – надолу.

Ето малко повече информация за наградата, която публикувах в BPost.bg по темата:

Наградата за най-добър български роман на фондация „ВИК“ се връчва от 2004г., когато нейн носител стана Стефан Кисьов за книгата си Екзекуторът. Фондацията е учредена от бизнесменът и възпитаник на университета в Кеймбридж Едуард Вик.

Останалите номинации бяха за Черната кутия (Алек Попов), Колекционер на любовни изречения (Александър Секулов), Рицарят, дяволът, смъртта ( Елена Алексиева), Мамка (Пип Воланд), Адриана (Теодора Димова). Журито в състав – Меглена Кунева, проф. Боряна Христова (директор на Народната Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”), проф. Георги Лозанов (медиен експерт и емблема на българската интелектуална мисъл), проф. Валери Стефанов (декан на Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски”) и кинорежисьорът и актьор Андрей Слабаков, подбра тези шест романа сред още 68, които бяха постъпили за участие в конкурса.

Така, позицията ми леко противоречи на избора на журито. Ще припомня само, че миналата година наградата спечели Георги Тенев за Партиен дом. Това е книга, която така и не четох до края, защото не ме впечатли с абсолютно нищо. Много уважавам личността на Тенев, поезията и драматургичната му дейност, както и заниманията му с литература, но просто Партиен дом не е книга, която може да е най-добър роман на България.

На тазгодишните номинации ми прави впечатление присъствието на Алек Попов и Теодора Димова – творци, чиито творби имат значителен принос за романистиката у нас. Те не печелят. Особено ме е яд за Черната кутия – една книга, която задължително трябва да се прочете.

Това обаче е действителността. Очакваме наградите на Хеликон, които не само аз определям като най-обективните в сферата на книгоиздаването в България.