Наградата за най-добър български роман на фондация „ВИК“ бе връчена в понеделник на Евгения Иванова за книгата Фото Стоянович. Писателката ще получи премия в размер на 10 000лв, а романът ще бъде преведен на английски език. След това сухо представяне на фактите ще кажа своето лично мнение, че е доста странно това да е печелившият роман – като се имат предвид останалите номинирани. Кои са те, какво казват критиците за тях и какво смятам аз – надолу.
Ето малко повече информация за наградата, която публикувах в BPost.bg по темата:
Наградата за най-добър български роман на фондация „ВИК“ се връчва от 2004г., когато нейн носител стана Стефан Кисьов за книгата си Екзекуторът. Фондацията е учредена от бизнесменът и възпитаник на университета в Кеймбридж Едуард Вик.
Останалите номинации бяха за Черната кутия (Алек Попов), Колекционер на любовни изречения (Александър Секулов), Рицарят, дяволът, смъртта ( Елена Алексиева), Мамка (Пип Воланд), Адриана (Теодора Димова). Журито в състав – Меглена Кунева, проф. Боряна Христова (директор на Народната Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”), проф. Георги Лозанов (медиен експерт и емблема на българската интелектуална мисъл), проф. Валери Стефанов (декан на Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски”) и кинорежисьорът и актьор Андрей Слабаков, подбра тези шест романа сред още 68, които бяха постъпили за участие в конкурса.
Така, позицията ми леко противоречи на избора на журито. Ще припомня само, че миналата година наградата спечели Георги Тенев за Партиен дом. Това е книга, която така и не четох до края, защото не ме впечатли с абсолютно нищо. Много уважавам личността на Тенев, поезията и драматургичната му дейност, както и заниманията му с литература, но просто Партиен дом не е книга, която може да е най-добър роман на България.
На тазгодишните номинации ми прави впечатление присъствието на Алек Попов и Теодора Димова – творци, чиито творби имат значителен принос за романистиката у нас. Те не печелят. Особено ме е яд за Черната кутия – една книга, която задължително трябва да се прочете.
Това обаче е действителността. Очакваме наградите на Хеликон, които не само аз определям като най-обективните в сферата на книгоиздаването в България.
Не съм чела “Черната кутия”, но пък и някак Алек Попов не ми е предпочитан автор. Може и да греша. В момента чета “Фото Стоянович”. Мнението ми е, че авторката е по-интересна от романа си. Пък и това не е истински роман в класическия смисъл на думата. Чела съм Теодора Димова и харесвам най-много първия й роман “Емине”. Смятах, че тя ще спечели. Тук май е надделяло професорското тяло, Евгения Иванова също е университетски преподавател.
За съжаление в този конкурс често наградата се дава на автора, а не на романа…
Където има повече пари е така,в един друг конкурс наградата получи също не произведението,а автора,който предварително заявил на организаторите на конкурса,че ще вложи парите в проекта на организаторите които имат намерение да издадат книга на един поет от друга държава,който все още не е издаван у нас(има тук там по някой стих преведен и публикуван).
Който плаща-той вика музиката!
Като видиш състава на журито, което присъжда този съмнителен приз, и те напушва смях!
Проф. Боряна Христова и прф. Валери Стефанов са много големи имена в литературните среди. Така че точно имената в журито не бива да смущават. Явно има и нещо друго…
Какво може да каже човек за подобно силно КОРУМПИРАНО жури. Вижте им само имената: Меглена Кунева,
проф. Боряна Христова,
проф. Валери Стефанов,
доц. Георги Лозанов и сие. Титлите им са придобити в комунизма и всички знаят що за стока са. Те самите казват, че са номинирали роман, който не е всъщност роман. Срамота е такива хора да са жури. И все пак нека кажем обаче и нещо положително: Добре, че поне не избраха оная вулгарщина на бармана Карабашлиев. Май все пак нещо са се позамислили в последния момент. Иначе както се казва по имената им ще ги познаете.