Кои са събитията от 2008, които промениха литературата?

Какво ви направи впечатление през тази година, какво ви впечатли и повлия? Кои книги ще останат завинаги в спомените ви и кои никога повече няма да докоснете? Кое литературно събитие в най-голяма степен промени, влоши или осъвремени литературната обстановка у нас или по света?

Напишете своите отговори като коментари под този пост, а около Нова година аз ще публикувам един синтезиран и обобщен материал по тази тема!

Помогнете да популяризираме тази публикация, за да вземат участие в нея повече хора! Гласувайте на свежо-бутона по-долу!

Comments

  1. Първото нещо, за което се сещам, е, че почина Майкъл Крайтън. Светът загуби един голям автор и ерудиран интелектуалец.

  2. valia says:

    Голямото четене. Похвална инициатива.

  3. Инициативата на БНТ “Голямото четене” заслужава похвала. Накара ме да се разровя из библиотеката, а също и из книжарниците. През последните години четях почти само книги на професионална тематика. Надявам се, че и други хора са се вдъхновили да четат.

  4. Lilyan says:

    Великолепната проза на Орхан Памук – всичко след “Сняг”. Кога ли ще се появи подобен автор в България или пишещ на български?

  5. Йордан Йовев says:

    Това ,което искам да споделя е текст ,на който попаднах съвсем случайно в ФБ .

    Следният текст по-долу е всъщност въпрос, даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова

    “професионален”, че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.

    Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?

    Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл – газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.

    Един от студентите обаче написал следното:

    Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма. По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада. При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
    Оттук произтичат две възможности:

    1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

    2. Ако Адът се разширява по-бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.

    И така, какво ще се случи? Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че “по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб” и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира… оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше “О, боже!”.