Защо обичам “Славейков”?

Не става въпрос, разбира се, за Пенчо Славейков (понеже него съвсем не го долюбвам), а за площад “Славейков” в София, чиито сериозни недостатъци се опитах да изкажа преди два дни. Някои от вас одобриха позицията ми, други агресивно ме нападнаха, затова реших да поговоря малко и за положителните страни на книжния пазар, които определено съществуват.

Големи благодарности на Ghibli, Judy и Мали, които умело ми опонираха с коментарите си. Част от техните твърдения ще използвам и в този си текст.

Първо, “Славейков” дава синтезираност. Многото щандове с книги на тях винаги дават повече възможности, отколкото една антикварна книжарница например. Все още обаче твърдя, че в един “Хеликон” или “Пингвините” шансът да откриете търсената нова книга статистически е по-голям, отколкото ако я дирите на площада.

Второ, на “Славейков” работят истински букинисти. Далеч не всички там са такива обаче. Част от продавачите са си точно продавачи, за които е все едно краставици ли продават или книги. Има обаче и една част, които са страхотни професионалисти. Например често може да се случи букинист от “Славейков” да обещае дадена антикварна книга за следващия ден. И просто да изпълни казаното. В това отношение има истински търговци. Друг е въпросът, че ще ти смъкнат кожата от гърба. Още по-друг е въпросът, че Големите книжари вече останаха много малко.

Трето, “Славейков” действително е емблема. Някой беше казал, че площадът трябва да се оптимизира така, че да стане едно наистина много приятно място, където хората да могат да задоволят всяка своя четивна потребност. С това съм абсолютно съгласен – няма смисъл да се маха нещо, което може да се направи достатъчно хубаво. В момента името “Славейков” се ползва с малко негативна отсянка. Това с думи със сигурност няма да се промени – трябват действия, които да развият идеята и площадът да заприлича поне малко на кътчето на букинистите от брега на Сена.

Сами преценете този път плюсовете или минусите на площад “Славейков” са повече… Чакам коментарите ви!

Comments

  1. Марин says:

    Спомнете си преди няколко години промяната на пл. Славейков, смениха сергиите и ги подредиха в линия. Постепенно продавачите отново разместиха сергиите.
    Трябва контрол и глоби, инспектори по-често да минават оттам и да въдворяват ред. Ако всичко е подредено и чисто, ще изглежда много по-добре и въобще няма да се обсъжда тая тема.

  2. Поздрави за мнението 🙂 Ще е страхотно с едно изцяло ново архитектурно решение да се запази идеята и този площад да еволюира в неоспорим символ на София и книгата. Дано има повод след време да напишеш и трети пост с заглавие 🙂

  3. “Защото обичам “Славейков”” 🙂

  4. Мали says:

    Малко, но важно уточнение – на “Славейков” работят и продават книги НЕ САМО антиквари. Второ уточнение – да, има професионалисти, истински букинисти, както има и обикновени продавачи – така е, ОБАЧЕ точно същото е и в книжарниците. Това че на антикварните сергии могат да ти смъкнат доста пари – това си е пазарен механизъм, никога не е било различно, и не зависи от това дали над главата ти има твърд покрив или тента; помислете си – примерът е малко драстичен – колко е струвала една картина на Ван Гог, когато художникът е бил жив и колко плащат днес за същата тази картина!
    И като заключение, днешната ми случка на пл. Славейков: новината за кончината на Филип Хосе Фармър ми припомни, че не съм чела доста от преведените на български негови произведения, а съм любител на творчеството му (друг е въпросът, че не би трябвало да се случи такова печално събитие, за да си спомни човек за даден автор, но такива са фактите – живеем и сме подвластни на един все по-нарастващ ритъм, въртележката се върти все по-бясно!). Зададох въпрос – какво имате от Филип Хосе Фармър, продавачът не беше сигурен, но повика колега, който ме информира; казах му какво искам и той ме попита мога ли да изчакам няколко минутки, казах, че не е проблем, поканиха ме да седна, оказа се, че един от тях има рожден ден и ме почерпиха с бонбон. Поговорихме за Филип Хосе Фармър и за книгите му, казаха ми, че едната от книгите, които си взех има продължение, което нямат в наличност в момента, но ми обещаха да ми се обадят по телефона (дадох им го), ако я намерят! Тръгнах си доволна и с чудесни впечатления от атмосферата на Славейков, за пореден път. А тези професионалисти въобще не ги познавам, но бяха много мили.
    Да се въвеждат подобрения – чудесно, но един от законите на Мърфи гласи: Ако едно нещо работи, не го пипай!