И в България ли хората лъжат за прочетените книги?

Днес се сблъсках с интересна информация – 2/3 от хората във Великобритания казват, че са прочели книги, които в действителност не са, за да изглеждат по-интелигентни пред околните. Признавам, че това не ме учудва много, но ми е интересно дали и у нас нещата са по същия начин или не – процентът по-висок ли е или по-нисък.

Пълна информация по въпроса за анкетата можете да прочетете в статията, която написах по въпроса в BPost.bg. Тук ще поставя само акцентите от нея.

Цели две трети от анкетираните са признали, че са мамили за книгите, които са прочели. Сред заглавията, които най-често са падали под ударите на лъжците, са „1984“ (защо, по дяволите? Тази книга е приблизително кратка и доста четивна…), „Война и мир“, „Одисей“, Библията, както и книги на Достоевски, Дикенс, Остин и други класици.

Отчасти е обяснимо, че хората не се прескачат един друг, за да четат гигантските томове с романи на Толстой, Достоевски и компания, разбираемо е също, че не са чели някои шедьоври на най-големите, но каква е ползата от лъгането, че си чел нещо, което не си?

„Гардиън“ разказва за студентка, която била запитана дали познава Итало Калвино. Тя отвърнала „Да“, защото била чувала за него, но разговорът продължил в посоката да разкаже тя с кои негови книги се е срещала, какво е мнението и пр. И, действително, малко глупаво е да кажеш например „Ами да, чувал съм за Шекспир“, като имаш предвид „Знам го като име, но не съм чел нищо негово…“

Да продължа обаче по същина – защо хората лъжат, че са чели нещо, което не са? Аз например (съжалявам, че са давам за пример, но съм единственият подходящ в случая : ) ) от време на време попадам в ситуацията да не съм преглеждал книга, която хората очакват да познавам. И би ми било лесно да кажа, че съм я чел, но не помня много, не ми е била интересна или да започна с общи приказки по нея. Вместо това е много по-лесно да кажеш, че си чака реда (както е в действителност), вместо сам да се поставяш в неудобни положения.

Тук сега слагам една анкета, като очаквам искрени отговори (особено като се има предвид, че тя е напълно анонимна). Освен това ще се радвам на вашите коментари по въпроса. Наистина това е въпрос, който ме интересува живо.

[poll id=”4″]

Добавям към статията един от коментарите по-долу, който ми направи силно впечатление. Определено си струва да се прочете, защото показва една леко по-различна гледна точка от моята, макар че и на места мненията ни се припокриват (особено за философската литература).

Зелен Бетон:

Присъединявам се към отговорилите с “Не, но може и да го направя, ако трябва”,

Причината е проста: дали си ПРОЧЕЛ дадена книга или не, не е толкова съществено; много по-съществено е, ако си я прочел, какво си РАЗБРАЛ от нея.
А и дори да не си я чел – дали СИ НАЯСНО за какво става въпрос в нея.

Може да си изчел цялата книга и почти нищо да не помниш. Или да не си разбрал/усетил основни неща.
Може да си чел само части от нея и пак да имаш ясни и трайни впечатления.
Може да си чел само резюме или отзиви и пак да знаеш всичко основно за нея.
Може да не си чел нито книгата, нито резюме, и все пак – от други източници – да си наясно за какво се отнася, какво е нейното съдържание, послание, значимост и т.н.

Всички тези възможности са съвсем естествени и нормални. Всеки чете различни неща, с различни цели, по различен начин. А и изключително много зависи за какъв тип литература става дума. Ако една новела трябва да се прочете, преди да изказваш мнение относно стила на автора, то един философски трактат може в много случаи спокойно да бъде заместен от своята анотация – при него не е толкова важен изказът, а съдържанието.
_______________________

Проблемът “прочел – непрочел” се появява тогава, когато някой използва САМИЯ ФАКТ, че е прочел дадена книга (или че опонентът му не я е прочел), като АРГУМЕНТ.

Това не може да бъде аргумент. Нито доказателство за познаване или разбиране (на автор, идея, концепция и т.н.) или за стойност на становище. А още по-малко – атестат за интелект, ерудиция или дори за обща култура.

Отдавна е отминало времето, когато “да си прочел дебелите книги” е било задължително условие, за да има стойност мнението ти. Днес това не само че е физически невъзможно, а и в много случаи въобще не е задължително да познаваш в детайли първоизточниците. В XXI век информация се получава по много и различни начини. От значение е не толкова откъде си я получил, а доколко си способен да я възприемеш, осмислиш и систематизираш. Схващането “прочел = компетентен, непрочел = некомпетентен” е твърде елементарно, за да си позволя да го приемам насериозно.

Затова, ако в дискусия някой иска да омаловажи позицията ми с основен довод, че не съм бил чел еди-коя си книга, спокойно бих излъгал, че съм я чел (стига, разбира се, да имам достатъчно ясна представа за нея).

При това не “за да се правя на по-интелигентен”, а просто защото не ми се хаби време да отговарям на неадекватна аргументация.

Ако досега не съм го правил (действително не мога да си спомня такъв случай), това е по-скоро защото съм безкомпромисен към опитите за отклоняване на дадена дискусия накъм препирня по несъществени детайли. И обикновено успявам да ги пресека още в зародиш.
______________________________

С написаното по-горе не искам да кажа, че цялостното и внимателно прочитане на една книга няма своите плюсове. Има ги, разбира се. Но те в никакъв случай не са гарантирани; а и далеч не винаги са нужни.

Всъщност, призивът да четем повече има смисъл, доста различен от буквалния. Идеята е да не губим способността да проследяваме последователно, задълбочено и цялостно даден интелектуален продукт (сюжет, интерпретация, теория и т.н.). Това е доста по-общ проблем, чието решение не е просто в изчитането на хартиени страници.

Comments

  1. Никога не ми се е налагало, дори точно обратното, не си спомням всички книги, които съм прочел… странен начен да изглеждаш “по-интелигентен”. Иначе за мен общата култура си остава основно мерило за това колко струва човека срещу мен…

  2. ejjjik says:

    глупаво е, разбира се, както е глупава всяка друга лъжа
    който си позволява едното, обикновено си позволява и другото

    а (не)четенето е голям проблем в обществото, където всички искаме да се изкараме по-умни, макар че голото четене само по себе си нищо не значи
    пък и то лъженето си е сериозна работа, изисква подготовка и внимание – “как да говорим за книги, които не сме чели” не споменаваш, а би имала място тук

    не можах да оставя коментар на другата статия, но за софи кинсела никак не си прав – има цели 8 издадени книги и питай кръгозор дали се продават добре 🙂

  3. nikru says:

    отговорих с “не бих го направил”, въпреки че в по-долните класове в училище може и да ми се е случвало?! не помня всъщност. при всички положения сега никога не бих излъгала за такова нещо, по-скоро е жалко.

    толкова много книги, толкова малко време : )

  4. Татяна says:

    Не само глупаво, но и смешно. Човекът, който излъже за такова нещо значи иска да излезе по-интелигентен, дава си сметка, че четящите се водят по-интелигентни и защо да не излъже! Лоша работа, та нали на лъжата краката са къси, това от деца го знаем!
    Не бих излъгала за такова нещо никога!

  5. Бени says:

    Отговорих с “Не, но може и да го направя, ако трябва” :))
    Мисля, че е най-коректния отговор. Важно е, че не съм го правила…но знае ли човек. Животът е пълен с провокации и…никога не казвай никога 🙂

  6. Stansilav says:

    @Dreams’ Hall – за вкуса към живота

    Случвало ми се е да казвам, че съм чел книга, която не съм чел цялата или въобще, но това беше в училище, където симпатичната ми учителка пишеше двойки(с право) за тези, които не са чели произведението.

  7. От собствен професионален опит знам, че книгите на всички наши съвременни писатели излизат в тираж от 500 екземпляра. Най- много 1000.
    Криминалетата на Крайтън и пр. излизат в тираж от 3500- 4000 екземпляра. Сами си направете сметката колко българи четат… И какво четат…

  8. Това би било адски тъпо. Но познавам доста хора, които се правят на експерти по теми от които си нямат и понятие.

  9. pierrot says:

    Имало е такива случаи, в които съм казвал, че съм чел нещо, а в действителност не съм. Не помня причини, не помня за кои книги или с кои хора е било, но ме дращи паметта, че имам подобни случки.
    Иначе…четящите говорим за книги само с четящи, нали така? В този блог попадат хора, които се интересуват от книги или поне осъзнават нематериалната им стойност, нали така? Отговорите тук няма да пресъздадат реална картина, а образ на отрязък от обществото. Доста малък отрязък за съжаление…

  10. Иван says:

    Смешно е, че много често ми се е налагало да казвам, че не съм чел някой книга. И все за известни книги е ставало въпрос.

  11. Illa says:

    Няма как да отговоря на анкетата, защото няма опция за моя случай 🙂
    Случи ми се веднъж. На изпит. И не по моя вина не бях прочела книгата – не успях да я намеря, за да я прочета въпреки усилията, които положих. Едно време тия неща ставаха трудно, нямаше интернет и пр.
    Така че – “да, в единични случаи, когато е било наложително”, но не за да не изглеждам глупаво, а по далеч по-важни причини 🙂

    Иначе намирам за глупаво да лъжеш, че си прочел нещо. Който е чел въпросната книга, вероятно, е усетил лъжата. Въпросът е дали и отдава значение или не.

  12. Зелен Бетон says:

    Присъединявам се към отговорилите с “Не, но може и да го направя, ако трябва”,

    Причината е проста: дали си ПРОЧЕЛ дадена книга или не, не е толкова съществено; много по-съществено е, ако си я прочел, какво си РАЗБРАЛ от нея.
    А и дори да не си я чел – дали СИ НАЯСНО за какво става въпрос в нея.

    Може да си изчел цялата книга и почти нищо да не помниш. Или да не си разбрал/усетил основни неща.
    Може да си чел само части от нея и пак да имаш ясни и трайни впечатления.
    Може да си чел само резюме или отзиви и пак да знаеш всичко основно за нея.
    Може да не си чел нито книгата, нито резюме, и все пак – от други източници – да си наясно за какво се отнася, какво е нейното съдържание, послание, значимост и т.н.

    Всички тези възможности са съвсем естествени и нормални. Всеки чете различни неща, с различни цели, по различен начин. А и изключително много зависи за какъв тип литература става дума. Ако една новела трябва да се прочете, преди да изказваш мнение относно стила на автора, то един философски трактат може в много случаи спокойно да бъде заместен от своята анотация – при него не е толкова важен изказът, а съдържанието.
    _______________________

    Проблемът “прочел – непрочел” се появява тогава, когато някой използва САМИЯ ФАКТ, че е прочел дадена книга (или че опонентът му не я е прочел), като АРГУМЕНТ.

    Това не може да бъде аргумент. Нито доказателство за познаване или разбиране (на автор, идея, концепция и т.н.) или за стойност на становище. А още по-малко – атестат за интелект, ерудиция или дори за обща култура.

    Отдавна е отминало времето, когато “да си прочел дебелите книги” е било задължително условие, за да има стойност мнението ти. Днес това не само че е физически невъзможно, а и в много случаи въобще не е задължително да познаваш в детайли първоизточниците. В XXI век информация се получава по много и различни начини. От значение е не толкова откъде си я получил, а доколко си способен да я възприемеш, осмислиш и систематизираш. Схващането “прочел = компетентен, непрочел = некомпетентен” е твърде елементарно, за да си позволя да го приемам насериозно.

    Затова, ако в дискусия някой иска да омаловажи позицията ми с основен довод, че не съм бил чел еди-коя си книга, спокойно бих излъгал, че съм я чел (стига, разбира се, да имам достатъчно ясна представа за нея).

    При това не “за да се правя на по-интелигентен”, а просто защото не ми се хаби време да отговарям на неадекватна аргументация.

    Ако досега не съм го правил (действително не мога да си спомня такъв случай), това е по-скоро защото съм безкомпромисен към опитите за отклоняване на дадена дискусия накъм препирня по несъществени детайли. И обикновено успявам да ги пресека още в зародиш.
    ______________________________

    С написаното по-горе не искам да кажа, че цялостното и внимателно прочитане на една книга няма своите плюсове. Има ги, разбира се. Но те в никакъв случай не са гарантирани; а и далеч не винаги са нужни.

    Всъщност, призивът да четем повече има смисъл, доста различен от буквалния. Идеята е да не губим способността да проследяваме последователно, задълбочено и цялостно даден интелектуален продукт (сюжет, интерпретация, теория и т.н.). Това е доста по-общ проблем, чието решение не е просто в изчитането на хартиени страници.

  13. @ Зелен Бетон,

    Добавих коментара ти към материала по-горе, защото ми допада : )

  14. Мина says:

    Защо хората лъжат, че са прочели дадена книга ли. Ами, защото хората по принцип са лъжливо племе – генетично заложено ни е да лъжем. А и лъжата е това, което ни доближава до животните най-много – забележете, в игра с едно куче, например, как ви залъгва. Тръгва в една посока и я сменя рязко, за да ви изненада. Така че, не сме много по-различни от животните и природата така ни е създала. Културния човек е преди всичко човек, затова и му е простена една такава лъжа, ако е в името на репутацията и самочувствието му. Лично аз не смятам, че съм човекът, който ще прочете всички класици и цялата стойностна литература до края на дните си, затова и не бих излъгала за такова нещо. Но някои хора претендират за подобна начетеност. Съветът ми към тях е да внимават, защото рискуват да ги хванат натясно някой път. 😉