Удхаус: Пълен напред, Джийвс!

На книга не съм се смял толкова от четенето на Момчил Николов насам. Дори малко ме беше срам да чета „Пълен напред, Джийвс!“ в автобуса, защото от време на време се разсмивах и хората наоколо ме гледаха все едно падам отнякъде. Честно казано обаче първата ми среща (да, знам, че е огромен пропуск) с Удхаус ме остави адски доволен и с голямо желание ще си намеря и други негови книги.

“Пълен напред, Джийвс!” е едно страхотно пътешествие в абсурдния свят на изисканите английски традиции и етикет. Повествованието се води от Бъртрам Устър, млад джентълмен с прекомерно високо самочувствие и с един-единствен проблем, който приема навътре – ползва се с доста по-малко интелектуален авторитет от възрастния си иконом Джийвс – известен сред познатите и приятелите на Бъртрам като “умът в дома на Устър”.

Когато обаче Бъртрам решава да поеме едно и нищо и никакво любовно запитване на свой приятел към Джийвс, нещата започват да се объркват едно по едно. И докато Устър целенасочено държи иконома си настрана от забърканата каша, самият Джийвс сам гледа да не се меси и чака да бъде потърсена неоценимата му помощ.

В течението на романа неприятностите следват една след друга – читателят трудно може да предположи как е възможно един човек да причини толкова много верижни проблеми и да започне да съсипва всеки член и гост на едно семейство само когато се опитва да помогне. Е, възможно е и то по начин, който със сигурност ще ви разсмее от сърце. Да не говорим пък за диалозите, които са просто уникални и лично за мен ще останат еталон за добри разговори в художествена проза.

Накрая мисля да направя едно малко радикално заключение, което все пак ми се струва уместно – както “Одисей” на Джойс е едно задържително самоизтезание за всеки привърженик на литературата, така и Удхаус е абсолютно необходимо четиво за читателите с поне малко чувство за хумор.

П. Г. Удхаус – Пълен напред, Джийвс!

Comments

  1. Относно Пелъм Гренвил Удхаус мога да кажа само едно-великолепен.Освен чудните повествования и смешни случки,Удхаус прави едни от най-прекрасните сравнения и метафори.Ще ви напиша нещо ,което и сега ме кара да се смея с глас.Става въпрос за някакъв,който се крие в едни храсти и подслушва ,обаче става нещо и той аха да се поиздъни и тогава партньорът му казва:Ако не можеш 5 минути да стоиш неподвижен по добре върви на пазара да продаваш желирани змиорки.Супер е!Имам всичките му книги излизали на български.

  2. pavis says:

    Ако това наистина ти е харесало, направо ще си във въсторг от “Стрихнин в супата”. Това е първата книга на Уудхаус, в която Джийвс се наема на работа по много впечатляващ и разтърсващ/за Бърт/ начин.
    Извинявам се че се намесвам, но Уудхаус ми е любим автор, прочел съм хиляди пъти всяка от книгите му която е излязла на български и съм прекарал безброй приятни мигове с тях и мога да цитирам цели пасажи. Малко по-словоизлиятелен съм от обикновенно, но не мога да се сдържа, когато става въпрос за Уудхаус, Като заключение само ще кажа че мнението ми е който не е прочел нищо от него е пропуснал много, а който вече е започнал не може да спре докато не изчете всичко достъпно или – просто няма чувство за хумор.Приятни мигове с Джийвс!!!

  3. ck says:

    Всъщност Бъстър е Бъртрам, или Бърти Устър, както нерядко го наричат “любимите” му 3-4 лели… но да – Уудхаус е създал най-веселото четиво, което ми е попадало :)

  4. Lokateli says:

    Значи вие всичките май никога не сте чели Дъглас Адамс :) Уудхаус е смешен, ама чак пък толкова…

  5. Благодаря на всички за коментарите!

    pavis, “Стрихнин в супата” ще е следващата : )

    Lokateli, и Дъглас Адамс съм чел, но неговите достойнства са другаде, макар и също да е много забавен!

  6. К says:

    Тъй, тъй. Ако прочетеш (което е крайно рисковано начинание нещо от Дж.Джойс) единственото, което може да те спаси е да четеш Уудхаус. То ти хубаво си избягвал да я четеш в рейса, ами питаш ли един познат, който го чел, докато се възстановявал след операция от апандисит… :):):)

  7. Хаха, този твой познат доста трябва да се е поозорил :D

    На Джойс съм чел “Дъблинчани”, но се каня да “прехвърля” “Портрет на художника…”, а след това, разбира се, “Одисей”. Все някога ще се наложи и него да прочета, но обещавам да се запася с малко Удхаус, за да се спасявам от време на време : )

  8. К says:

    Ами четох нещо и от трите, но, честно казано, грам не разбрах.

  9. К says:

    И литературата, както и други неща, стига до своите крайности… :)

  10. Николай says:

    Приятелю, Удхаус е велик. Ако ти допада тоя тип литература и английски хумор, намери си нещо и на Джеръм К. Джеръм. Препоръчвам ти “Празни мисли на един празен човек” и най-вече частта “За мързела”!
    Щях да умра от смях, докато го четях. :)

  11. Абсурдно е да се сравняват толкова различни автори като Удхаус и Адамс. Хуморът е също толкова многостранен, многовидов и разноглед ;) като един истиснки галактически наръчник :)

  12. Стефка says:

    Първият ми допир до Удхаус беше от скука – четеше ми се нещо, но не знаех какво :) Да дава Господ повече такива скучни моменти – още от първата страница направо се хилех като идиот :) Домашните ме гледаха, все едно току-що са ме пуснали от лудницата, ама са забравили да ми дадат лекарствата ;) Оттогава съм страшна фенка на Удхаус, и до каквото се докопам негово, не пускам :) Със глас съм се смяла на ситуациите, в които попада Бърти и как накрая Джийвз го измъква с брилянтните си идеи :)

  13. Снежанка says:

    Още малко страхотен хумор: “Разкажи ни за пуйката Джо” на Алън Маршал и “Моето семейство и други животни” на Дж. Даръл

  14. Мария Казакова says:

    И аз съм от групата, която обожава Удхаус.Мога да го чета постоянно.Знам наизуст цели пасажи,използвам изреченията му и не на последно място избягвам хора,които го четат и не се смеят!Спестява неприятни изненади.