“Под игото” – любим роман на българите?!

Току що видях в сайта на Голямото четене, че краен победител е станал романът на Вазов “Под игото”. Той е победил шедьоври като “Сто години самота”, “На изток от рая”, “Граф Монте Кристо”, дори “Време разделно”, “Тютюн” и “Железния светилник”. Често казано, мисля, че е просто смехотворно подобна книга да е любима на българите. За мен нещата тук опират просто до изкуственото задължение на гласувалите да подкрепят роден роман.

Не смятам, че “Под игото” е най-достойният за победител сред 12-те финалисти. Просто е безумно роман без особени литературни качества, първият роман в България, който дори не е идеен, а в голямата си част подражава на западноевропейската литература. Героите му са силно полюсни и идеалистични и макар безспорно да е оказал голям тласък на нашата литература и да е особено значим за нея, “Под игото” със сигурност не е книгата, която трябва да е на първо място.

Да, тя ни помага да разберем една епопея (както пише проф. Андрей Пантев), да, тя е първата по рода си за България. Обаче да е на първо място в толкова авторитетна класация, сред подобни заглавия…

Преди да напиша следващото си впечатление от крайното класиране, ще ви го покажа:

1. Под игото Иван Вазов

2. Време разделно Антон Дончев

3. Тютюн Димитър Димов

4. Железният светилник Димитър Талев

5. Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери

6. Майстора и Маргарита Михаил Булгаков

7. Властелинът на пръстените Дж. Р. Р. Толкин

8. Осъдени души Димитър Димов

9. На изток от Рая Джон Стайнбек

10. Граф Монте Кристо Александър Дюма

11. Пътеводител на галактическия стопаджия Дъглас Адамс

12. Сто години самота Габриел Гарсия Маркес

Забележете първите четири места – те са за български книги. Не искам да омаловажавам техните качества и значимост, нито да излизам анти-патриот, но просто намирам за някакси необичайно те да изпреварват Булгаков, Екзюпери, Стайбек, Толкин, Дюма, Маркес… Личи си определеното желание на гласувалите да демонстрират своята националност, гласно да изразят, че ние сме по-добри от останалите, макар че е ясно, че не е съвсем така.

Струва ми се, че нещата опират до предубежденията, че трябва да подкрепим “нашото си”, но това е по-скоро като: “Дай да гласувам за българин, че иначе няма да съм истински патриот!”

Възможно е, разбира се, да греша и всъщност “Под игото” наистина да е най-любимият роман на българите – който им стои на нощното шкафче и се чете всяка вечер преди лягане, но някак ми се струва, че истината е далеч и малко са хората, които по свое желание са препрочитали книгата след завършването на основното си образование.

Инициативата “Голямото четене” беше начин да излезем от клишетата. Този път не се получи. Стайнбек е девети, Маркес – дванайсти, Толкин – седми, а един Екзюпери дори ги изпреварва.

Comments

  1. Минута е много says:

    “Време разделно”, един поръчкова книга, на 2-ро място? Cui bono, кой има полза да разпалва ксенофобия? Омраза към турците, към сърбите, презрение към румънците и гърците… кому е нужно?

  2. F. says:

    Отидох на дискутирането в „Хеликон” по време на кампанията Голямото четене, когато обект на харесване или опровергаване беше „Под игото” на Иван Вазов с тайната мисия да присъствам и допринеса за демитологизирането на т.нар българска библия. Личното ми отношение е твърде просто и лаконично – това Е роман, който трябва , задължава да бъде прочетен (независимо от това какво предизвиква наложените окови от нас самите), защото е неизменна част от българския канон и от основната учебна програма. Да, Но – и тук се изгражда вече същинският разказ – този роман не е моят любим роман, не ми носи нито удоволствие, нито обсебване, нито страст, за да я моят. По-интересното е, че не е и твоят. Той е просто и единствено романът на масата, която следва утъпкваните и следователно по-малко вероятно погрешни начини за утвърждаване не само на българското, но и на човекът – български читател. Провъзгласяването на „Под игото” за роман номер едно ми звучи леко, само леко натруфено, претенциозно и детински наивно – да, това е първият български роман, и тъкмо, че той е още прохождащ и самоназоваваща се, е доводът за невъзможността му да бъде представителен за едно вече, мислещо се за пораснало и съзряло европейско общество. По-точно индивидът се губи в тази сформирана класификация, чува се великият глас на еталона за наука и просвета – МОН, който има своя концепция и стратегия и си е постигна. Браво! Сега могат спокойно родителите да спят и да си мислят как децата им с наслада четат за „Радини вълнения” и обсъждат с плам основната сюжетна линия. След като класическата догматика се припокрива с постмодермата (ако е уместно и така да се нарече), това е гарант, че Вазов живее сред нас, в нашите умове и сърца и че дори е наложително да не си почива, а отново да излезе изпод книгите си и да размаха строго показалец какво и как трябва. Съгласна съм, че по този начин показваме, че както някога сме били под турско (османско, оринталско) робство, така явно и сега сме затънали до гуша с едно по страшно заробване – неосъзнатата духовна вълна на американски „безобидни” и приятни безчинства – духовна манипулация и тотално обезличаване. Но ми е странно и леко непонятно защо дидактическият подход на дядо Вазов ни се струва печеливш и единствен. Днес има и други романи, и други образци, които са ни представили истина и то по забавен, абсурден, разтърсващ начин. Но той е понятен, адаптиран за нашия век.
    Опонентът на „Под игото” – журналистът Петър Волгин каза буквално: „ Това е тотален провал в 19 век. Под игото не може да се сравни с философските идеи във всички останали романи на Достоевски, Толстой, Балзак. Вазов не им стъпва на малкия пръст.”. Изчерпателен и категоричен отзвук на най-най-любимия „ни” роман. Модерната литература по това време във Франция, Англия, Русия е отдавна надскочила реализма, историческата философия на Вазов за един народ, който яде, пие, прави деца и се весели, докато изстрадва своето съзряване и самоосъзнаване. В този роман няма да се открият въпроси, които да занимават съвременниците, липсва дълготрайността, това, което можем и днес да четем ( Шекспир, Рабле, Бокачо).Българското възраждане да не забравяме , че е 60 години назад в развитието си в сравнение със западноевропейската литература. Да, някога е било актуално, сега си струва да се познава отношението на българина и на съдбата му , разказано, не документирано от историята. И дотук стигаме. Това, че избрахме „Под игото” означава не много красивата истина – че българинът е потиснат от това, че не чете, че избира клишето, което му е вкаменено и не е склонен да възприема нови неща, да надскочи елементарната си патриотична (донякъде в кавички) нагласа. Самият Вазов бяга, когато започва революцията, за да пише своите стихчета и да налага, и да изисква сам да му се четат; да, бяга..не е пример, не отразява еманацията на най-българското. Този роман е „без вина виновен”, не е правилно четен, той е учебникарски интерпретиран. Избирайки „Под игото”, ние си измиваме доволно ръцете и сами си ръкопляскаме. Ама защо, ама какво точно искаме истински, това вече ни е сложно и можем да се оплетем и да кажем нещо
    погрешно и да излезем даже глупави и не така еродирани „интелектуалци”.
    Последно, за което тръгнах да пиша – моят любим роман дори не влезна във финалната дванадесетица, но запазих спокойствие в очакването. Сега водите се размътиха и беше крайно наложително поне да изкажа, че това не е моят избор. Ако на всички останали е друго, може, приемам. Но аз не съм от процентите, които сложиха на пиедестала книга, която винаги си е била там. И ний сме дали нещо на света, май много не важи в нашия случай…

  3. Какво ли друго можеш да очакваш от един народ, който се състои от некадърни простаци?! Да изберат най- тъпата, най- елементарната, най- примитивната българска книга за… Е.и му м….а!

  4. Johnnie says:

    Ей, добре, че Уляна Пърмова (в момента шефка на БНТ, а преди близка роднина на поне двама члена на Политбюро на ЦК на БКП и на едина “царска” еврокомисарка) не е написала някое книжле. Със сигурност то щеше да е на първо място… 🙂 И за какъв Хемингуей ми говорите, кой го чете, че и някой да го разбира?!? – Та той дори не си прави труда да пише на кирилица!

  5. Johnnie says:

    Пръмова, съжалявам..

  6. Tarna says:

    Според мен изборът означава, че хората май не четат много-много. Сетили са се, че има такава книга, заглавието се споменава често в медиите, а може и да изглежда престижно да четеш, един вид класика.

  7. Светла says:

    Изобщо не ме учудва тази класация. Повечето хора в България са продукт на дефектното ни образование, което възпитава не в мислене, а в официални националистически ценности от времето на Възраждането. Малцина са тези, дето умират за Вазов, но нали е официалният “класик” и “патриарх” на българската литература. Както сме се подмазвали на “другарката” (днес с “госпожите” не е много по-различно, когато се опре до писане на литературно съчинение или тема по история), така и гласуваме. Да мислиш не се котира добре. (Вчера една приятелка, докторантка, близо 35 годишна, ми каза, че научният й ръководител я скастрил: “тук си да слушаш, не да мислиш”.)

    Цялото “голямо четене” си беше фарс (въпреки че и аз гласувах, и то за няколко книги), първите две места бяха предизвестени.

  8. Аз до последния момент се надявах здравият разум да вземе връх…

  9. thegift says:

    Истината е много по-проста. Не става дума за национализъм, патриотизъм и изобщо каквито и да е други -изми. Просто огромен процент от хората, които гласуват, не са чели никоя от другите (небългарските) книги. Защото, ако обърнете внимание, на първите места са книги от задължителните за четене в училище…
    Та така. Хората си викат “бе що да не взема и аз да гласувам” – и гласуват – за една от няколкото книги, които са прочели някога.
    Абсолютно сигурен бях, че ще стане така. Не вярвах обаче, че ВСИЧКИТЕ челни места ще са за книги от задължителния списък…

  10. Бисерка Блажева-Страхилова says:

    Много се радвам, че български роман е на първо място, пък бил той и “Под игото”. Лично аз не мога да забравя образите на Рада Госпожина, на Бойчо Огнянов, на доктор Соколов и идилията на Марковото патриархално семейство. Това е нашата българска история и никой освен преживелият турското робство Иван Вазов не може да каже от съвременниците ни как е било. А щом този роман е преминал през капризите на времето и е устоял, значи е наистина велик и достоен за подобна награда.
    Прекрасно е, че на първите места българските читатели са поставили български романи и е нормално, нали живеем в България? Те пресъздават живота на българският народ през различните години на ХХ век и определено заслужават първите места в наша си българска класация.
    Самата класация го показва и ние имаме романи, които се четат на един дъх, като “Време разделно” на Антон Дончев и “Осъдени души” на Димитър Димов. А в коя чужда класация ще има и български романи, и кой, ако не ние самите не разбираме най-добре българските автори и не ги харесваме? Учудвам се, че и тук има спор и недоволни, но пък нали в спора се ражда истината.
    Прекланям се пред избора на българският народ и се гордея с него.

  11. verbod says:

    Всяка една класация, пък било то и за най-любимия роман, има относителни резултати. Чрез тази класация нито можем да правим генерални изводи, нито е необходимо да изпадаме в тотално отрицание. Добър или лош, това е изборът за този точно определен момент – март 2009 г. Ако такава класация се направи след две години, резултатите ще са други. Ако беше направена преди две години, резултатите пак щяха да бъдат други. Не бива да се сърдим за избора на българите. Който и роман да беше класиран на първо място, все някой щеше да извика “ама защо точно този” Романът на Иван Вазов, макар и стъпил на платформата на френския приключенски роман, е все пак първият роман в българската литература. В този смисъл Вазов няма предшественици. Той пръв полага романовото начало. Всички следващи писатели са се учили от него. Дори и за съвременния читател романът буди интерес. В него има екшън, криминале, фолклор, авантюра, има приплитащи се сюжетни линии, интересни герои. И най-вече, романът засяга българската национална съдба. Сигурно могат да се намерят много недостатъци в романа, но с това класацията няма да се промени. Моят любим роман е “Осъдени души” на Д. Димов, но това е вече друга тема.
    Поздрави!

  12. Няма какво да го говорим, именно нечетенето и заседналостта ни в порядките доведе до това класиране. Аз нямам дори познат, който да твърди, че това му е любим роман.

  13. Мария says:

    Три пъти съм го почвала, три пъти съм го преполовявала и дотам. Любим роман из между останалите заглавия изглежда странно…

  14. Майя Динева says:

    Победата на “Под игото” просто доказва, че не се е състояло голямо четене, а голямо наддумване. То доказва отново, че българинът не чете, а помни някои книжки от детството си.

  15. Yoana says:

    Според мен това само показва, че гласувалите не четат. Ако четяха, отдавна щяха да са открили няколко хиляди книги, по-добри във ВСИЧКО от “Под игото”. И щом не четат, гласуват за това, което най-силно им крещи “класика!!”, защото мислят, че това е идеята на състезание между литературни произведения. А след като са хора, които не четат, няма как да знаят какво и кое всъщност е класика.

    Това е моята теория…

  16. Съгласна съм,че не четат. А повечето гласували са чели само в училище и сигурно свързват с умиление “Под игото” с някой як пердах заради двойка и насилване да го прочетат, иначе на поправка. Все пак се радвам,че е спечелил, защото боят ги е накарал да прочетат поне една книга. В днешно време децата нито ядат бой,нито четат, кипрят се да са “фиешън” и крадат готови теми по интернет. Защо ли да си затормозяват малките мозъчета? Доволна съм дори от резултата, че все пак някой е гласувал за книги.

  17. Дотук имаше все възмутени мнения и то най-вече в две посоки – гласувалите за “Под игото” са гласували според някакъв бегъл спомен и гласувалите за “Под игото” са гласували заради някаква объркана подсъзнателна омраза към нещо, което е било натрапено в съзнанието им без да искат. Аз лично не вярвам, че мнозина са гласували заради някакъв бегъл спомен. Звучи прекалено наивно. Да не говорим за това, че хората са гласували заради някаква омраза :d Никога не съм подозирал, че разочарованието може да стане толкова силно и то заради някаква твърде абсурдна класация.

  18. Р.Дочева says:

    Уважаема госпожо Блажева-Страхилова,
    боя се, че сама доста ясно дефинирате проблема – А в коя чужда класация ще има и български романи, и кой, ако не ние самите не разбираме най-добре българските автори и не ги харесваме?
    Да, едва ли в подобно национално допитване някъде по света скоро ще се появят български романи. Защото те все още са прекалено български. Някак архаично български (някои от т. нар. съвременни – също). Непознати и неразбираеми за децата ни. Не отричам качествата на никоя от творбите (с изключение на “Време разделно”)в челото на класацията. Но вероятно това са единствените познати заглавия на 2/3 от гласувалите. А това е много тъжно. Като че ли “Голямото четене” все пак направи нещо много важно – показа и доказа, че е време “задължителният списък” да се промени. От утре. И искрено се надявам да не е късно.
    P.S.За мен “победата” на “Под игото” беше повече от сигурна. Но червените рози за Андрей Слабаков ми дойдоха в повече…много вповече..

  19. Бисерка Блажева-Страхилова says:

    Благодаря на госпожа Дочева за отговора!
    И аз съм за промяната на списъка със задължителната литература, съдя го по предпочитанията на собствените ми деца и ми е много болно, че книгите които се ме вълнували дълбоко в моето детство на тях изобщо не им харесват и не ги привличат, предполагам ,че е нормално, живеем в съвсем различно време. Но като се чете повече определено се изгражда характер и разбира се любов към книгата, така че пожелавам на всички бългри да го направят.
    Поздрави на verbod за изказването, благодаря и на него за реалистичната преценка на ситуацията, дано повече хора я прочетат.