Виктор Пасков се спомина

Преди минути прочетох, че късно снощи Виктор Пасков е починал от рак на белите дробове. По-редовните читатели на блога вероятно знаят, че бях голям привърженик на писателя и в момента се чувствам просто ужасно заради кончината му. Факт е, че той можеше да даде още много на литературата ни, която успя почти сам да изтегли толкова напред.

Безсмислено би било сега да пиша тук биография или библиография на Виктор Пасков. В BPost.bg, където работя, публикувах една кратка информативна част от дипломната си работа, която беше посветена на основните теми в творчеството на Пасков. Ако искате, да се запознаете по-подробно с творчеството и живота на автора – прочетете. Ако някой се интересува от целия ми текст, може да ми пише на мейла, посочен в страницата на контакти.

Вместо безсмисленото изброяване на факти, тук ще се опитам с няколко думи да кажа какво беше Виктор Пасков за мен. Той се оказа един от първите съвременни български писатели, с които подробно се запознах. Очарова ме с това колко е натуралистичен и как не се интересува от мнението на критиката. Всъщност той е един от малкото, които не се притесняваха да пишат това, което им е на сърце – без значение дали ще се приеме за вулгарно или непристойно.

Романът му “Аутопсия на една любов” (2005) описва не една и две сцени на брутален секс, оргии, нетрадиционни полови контакти и какво ли още не. Книгата предизвика сериозни спорове и много български критици я нарекоха порнографска, без всъщност да са успели изобщо да влязат под вулгарния и достоверен (така де!) изказ и да се докоснат до ядрото на нещата.

Гавра с изкуството е това да отказваш да оцениш творба (дори само за себе си), ако то съдържа определяни от масите като гнусотии и мръсотии неща. Но не за това трябва да говорим сега. Според мен очевидно е, че в романа “Аутопсия на една любов” – връзката музика-любов-секс е показателна за новаторството на Виктор Пасков, който е първият български писател, осмелил се да разбие категорично една от темите-табу в родната литература – секса.

И като цяло – безспорен факт е изключителният талант на писателя.

Любопитен факт за Пасков е това, че Стивън Кинг, вдъхновен от първите книги на автора, с които се е запознал, кръщава свой ключов персонаж на него. Става дума за Пасков от “Гробище за домашни любимци” – мъртвият студент, който в течение на целия роман помага на главния герой в търсенето на правилните решения.

Това е, смятам, и голямата заслуга на Виктор Пасков за нас, читателите на съвременната ни литература – с книгите си, въпреки че са малко на брой, писателят посочи един възможен път на развитие. Един път, който е сложен, но може да ни доведе до много, много по-високи нива на художественото развитие на писателите ни. Един път, който просто е брилянтен.

Виктор Пасков, почивай в мир! Благодаря ти за всичко!

Comments are closed.