Виктор Пасков се спомина

Преди минути прочетох, че късно снощи Виктор Пасков е починал от рак на белите дробове. По-редовните читатели на блога вероятно знаят, че бях голям привърженик на писателя и в момента се чувствам просто ужасно заради кончината му. Факт е, че той можеше да даде още много на литературата ни, която успя почти сам да изтегли толкова напред.

Безсмислено би било сега да пиша тук биография или библиография на Виктор Пасков. В BPost.bg, където работя, публикувах една кратка информативна част от дипломната си работа, която беше посветена на основните теми в творчеството на Пасков. Ако искате, да се запознаете по-подробно с творчеството и живота на автора – прочетете. Ако някой се интересува от целия ми текст, може да ми пише на мейла, посочен в страницата на контакти.

Вместо безсмисленото изброяване на факти, тук ще се опитам с няколко думи да кажа какво беше Виктор Пасков за мен. Той се оказа един от първите съвременни български писатели, с които подробно се запознах. Очарова ме с това колко е натуралистичен и как не се интересува от мнението на критиката. Всъщност той е един от малкото, които не се притесняваха да пишат това, което им е на сърце – без значение дали ще се приеме за вулгарно или непристойно.

Романът му “Аутопсия на една любов” (2005) описва не една и две сцени на брутален секс, оргии, нетрадиционни полови контакти и какво ли още не. Книгата предизвика сериозни спорове и много български критици я нарекоха порнографска, без всъщност да са успели изобщо да влязат под вулгарния и достоверен (така де!) изказ и да се докоснат до ядрото на нещата.

Гавра с изкуството е това да отказваш да оцениш творба (дори само за себе си), ако то съдържа определяни от масите като гнусотии и мръсотии неща. Но не за това трябва да говорим сега. Според мен очевидно е, че в романа “Аутопсия на една любов” – връзката музика-любов-секс е показателна за новаторството на Виктор Пасков, който е първият български писател, осмелил се да разбие категорично една от темите-табу в родната литература – секса.

И като цяло – безспорен факт е изключителният талант на писателя.

Любопитен факт за Пасков е това, че Стивън Кинг, вдъхновен от първите книги на автора, с които се е запознал, кръщава свой ключов персонаж на него. Става дума за Пасков от “Гробище за домашни любимци” – мъртвият студент, който в течение на целия роман помага на главния герой в търсенето на правилните решения.

Това е, смятам, и голямата заслуга на Виктор Пасков за нас, читателите на съвременната ни литература – с книгите си, въпреки че са малко на брой, писателят посочи един възможен път на развитие. Един път, който е сложен, но може да ни доведе до много, много по-високи нива на художественото развитие на писателите ни. Един път, който просто е брилянтен.

Виктор Пасков, почивай в мир! Благодаря ти за всичко!

Comments

  1. Винаги ми се е струвал странен изразът “той можеше да даде още много на литературата ни”, тъй като това е недоказуемо предположение. Можеше и нищо да не даде на литературата, но не това е важното в случая. Важното е какъв е бил, какво е оставил, важното е че е съществувал този човек и важното е, че ние сме знаели за неговото съществуване.

  2. PeterSvP says:

    Познавам го лично и много страдам от загубата. Виктор е не само страхотен творец, но и невероятен приятел и мъж на място. Мир на праха му.

  3. Апостол Апостолов says:

    По- добре щеше да бъде, ако не бяхте написал тази глупост. Че някакъв американски драскач на криминалета е кръстил свой герой Пасков, ви се струва голяма работа. Боже, Боже!…

    Вие сте човечец, който е на светлинни години от голямата литература. Освен това сте съвсем бос в литературната критика и никак, ама никак не е добре да се набърквате в тези теми, които, пак ще повторя, са една много, много висока топка за вас и за вашия потенциал. Само ставате смешен. И жалък.

  4. лекар от Добрич says:

    Имах щастието да се запозная с Пасков в Добрич , откъдето е съпругата му . Прекарахме само 2-3 часа заедно , но Пасков ме порази . По онова време лекувах тъща му – срещна ни една случайност . Като му казах , че го смятам за гений и класик , се смути невероятно . А аз се гипсирах и слушах , слушах … Много се зарадва , че от неговите работи най-много ми харесва “Мартина” … Дразнеше се , че го свързват само с “Баладата” . Кълбо от нерви . Урагн от емоции . Сташно точен , сякаш гледа света не пред диоптрите на дебелите си лещи , ами през телескопи !
    Стува ми се , че го дразних с изказванията си през цялото време . Особено подскачаше , като чуеше клишета – “творчески процес” , “художествено обобщение” и пр.. Заявих му направо , че трябва да спре да пуши , да се лекува и да гледа на себе си като на национално достояние … Не помня реакцията . Страшно деликатен , и – което и очекваш – изключително сериозен по литературни въпроси , в никакъв случай категоричен , често съмняващ се … Мир на праха му . Това , че няма подобаващ шум около смъртта му не бива да дразни … Опонентите му , дори и да са прави , отиват в небитието . А пасков – знаете . Той е именно класик .

  5. Ива Хрис says:

    Здравейте!Научих тази тъжна новина едва на 28.07.2009г.Подариха ми антологията за литература,изкуство,критика и философия,,Везни”и от последният брой научих за кончината на Виктор Пасков.
    Имах удоволствието да го видя миналата година заедно с творци като Антон Дончев,Иван Гранитски,Евтим Евтимов,Маргарита Петкова и др.Това беше една творческа среща на големите български имена събрали се от близко и далече за да се срещнат с читателите,с обикновените хора.Спомням си атмосферата-приятелска,задружна.Пред нас бяха не големи имена,които изтъкват своите качества и успехи,а приятели.Приятели,които се радваха,че са заедно и споделяха своята радост с нас-тутраканци.
    Щастлива съм от факта,че се докоснах до личноста,до човека Виктор Пасков.Сега остава да опозная и писателят,твореца.Това е неговото наследство за всички нас.
    Поклон!