Бърти Устър – моят любим литературен герой

Днес е последният ден, в който мога да се включа в конкурса на svejo.net „Любим литературен герой”. А това, че денят що-годе съвпада с периода, в който исках да напиша подобен текст (извън рамките на каквито и да било конкурси), идеално ме устройва. Та по тази причина ще ви поговоря малко за един герой, когото страшно обичам – Бъртрам Устър от, така да се каже, цикъла за Джийвс, писан от П. Г. Удхаус.

Бърти Устър, потомствен джентълмен от Англия в началото на ХХ век, богат лентяй, член на клуб „Търтеите” и най-важното – дупе. Дупе, в смисъл, че Джийвс са неговите гащи.

Обикновено хората се впечатляват от силния персонаж на иконома на Устър Джийвс. Неговият герой намира правилното решение във всяка ситуация, колкото и заплена да е тя, притежава консервативни виждания за естетиката и ръководи „задкулисно”, най-често с мълчание, действията на своя работодател. Емблематичен персонаж, няма спор, но лично за мен Бърти Устър е далеч по-интересен. Защо?

На първо място (имайте предвид, че „второ” няма да има, защото в хода на писането ще забравя), Бърти е толкова самонадеян, че ме разсмива с почти всяка своя реплика. Особено впечатляващ е той с непрестанните си опити да убеждава своя иконом в тезите си. Забавното тук е, че обикновено богаташите не се стараят да привлекат икономите си на своя страна, те просто им налагат нареждания и това е нормалният ход на нещата – поне за описваните период и общество в Англия. Когато обаче Бърти изнесе цяла тирада (например за това колко модерни са късите бели сака), той получава лаконичен отговор от страна на Джийвс („Да, сър”, „Добре, сър” или нещо от този тип) и по този начин икономът с лекота му показва, че не е съгласен с работодателя си, като с по-късните си действия му внушава да направи „каквото се иска от него”, че иначе – лошо.

Бърти Устър е един от най-самонадеяните литературни герои, които съм виждал – удоволствие е да се чете колко е убеден в своите възможности, как надълго и нашироко разказва за неограничените си сили, добродетели, умствен капацитет. Дори една произволна страница от който и да е роман за Джийвс и Бърти би потвърдила това (добре де, може и да не стане от първи път).

Бърти е в постоянни пререкания със своите лели, често се влюбва, винаги оплита конците със своята увереност и с леко глуповатите си решения. Но точно в това му е чарът – умее да те разсмее по всякакъв начин. А кой да ни е любим герой, ако някой, който, дори в неприятни за нас моменти, може да ни накара да се кикотим неудържимо?