ИК “Персей” издава “The Мацки” на Сергей Минаев

Тъй като Сергей Минаев е адски популярен навсякъде, включително и в България, въпреки че не съм чел нито една от неговите книги, публикувам прес-рилийза (с леки редакции, че в някои моменти малко се оливат с рекламата) на ИК “Персей” за новия му роман The Мацки, който вече е и в нашите книжарници. Всичко надолу е текст от издателството – с изключение на една моя забележка.

Сергей Минаев е най-горещото име в днешната руска литература. Всяка негова книга е абсолютен бестселър. Той има армия от милиони фенове в различни страни (в това число много запалени почитатели и в България). Защото никой досега не е писал така – достъпно, леко, на езика на улицата, но казвайки истината за съвременния начин на живот. Преведен е вече дори във Виетнам.

За кратко време новият му роман „The Мацки” стана тотален бестселър в Русия и постигна луда популярност. Светкавично бяха купени правата за филмова екранизация и през август започват снимките на високобюджетната продукция с участието на известния млад актьор Алексей Чадов („Девета рота”, „Война”) и нашумялата украинка – супермоделът Олга Куриленко, която стана „момичето на Бонд” в най-новия филм за агент 007 „Спектър на утехата”. Това е най-очакваният филм в руското кино за 2010 г. Режисьор е младият украинец Алан Бадоев, нашумял с клиповете си на най-големите руски попзвезди.

Минаев винаги е на гребена на вълната и е страшно актуален.

По схемата от предишната му книга „Media Sapiens” в България бе направен опит да бъде фалирана Първа инвестиционна банка. Книгата се оказа наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации.

В „Духless” той изобличи пороците на задоволеното общество.

Новият роман на Минаев – „The Мацки” е за манипулациите в личния живот на днешния човек.

Сюжетът

Андрей Миркин е млад московски журналист, който работи като светски наблюдател на лъскаво списание. Животът му е неспирен купон: коктейли, модни клубове, неангажиращ секс, пилеене на служебни пари, манипулиране на околните, маркови дрехи и возила… – всичко, за което може да мечтае един модерен млад мъж. Андрей има връзка едновременно с две момичета, всяко от които си мисли, че е единствената в живота му – нахаканата бизнесдама Лена и манекенката и пиарка Рита. Това не му пречи да сваля всички, които са от женски пол, с красива външност и се движат. Той много добре знае какво иска да чуе от него всяко момиче и номерът му минава безотказно. Един ден на пътя му се появява невинната красавица Катя, в която той вече се влюбва истински.

Но неочаквано добре подреденият му живот се сгромолясва и Андрей се оказва попаднал в мрежа от интриги…

С “The Мацки” се потапяте в лъскавия свят на елита, където съществителното “любов” се употребява най-често с глагола “правя”. Там стремежът е да те познават и да се познаваш с всички, да си по страниците на светските списания и да живееш по-долче, по-гучи и по-версаче (харесва ми това определение, въпреки че Персей сигурно са го заимствали от руските издатели, бел. Преслав).

Любовта и отговорността

“The Мацки” е книга за любовта и жените. “Минаевска” любов – такова нещо досега не е имало в книгите му!

27-годишният светски журналист Андрей Миркин се изживява като мениджър на елита („Моята професия е да правя обикновените неща елитни и да ги продавам на селяндурите.”). Пилее служебни пари, закъснява с материалите си, преследвайки мацки, пилеейки времето си в модни клубове или гледайки порно в интернет. Лъже различните мацки, че е бизнесмен или собственик на клуб. А те обичат да си фантазират. Нямат нужда от истината, а искат красива история. Една иска да се омъжи за млад симпатичен мениджър и да замине за Америка и героят й подарява тази мечта. Друга иска да спи с известен промоутър и той й го дава. Всички искат игри и страсти. А той играе страстно. Такъв е, какъвто хората искат да го виждат, но какъв е в действителност, си знае само той!

Първо завъртях връзки с две момичета едновременно, след това за пълнота на картината си измислих два паралелни живота, после започнах непрекъснато да въвличам в този водовъртеж случайни познати, след това се опитах да се влюбя.

Всъщност той е безотговорен към всичко – към работата си, към близките си, а както му се налага да разбере, и към себе си. Играе в живота роля на модерен млад човек, който е обръгнал към всичко, познава в детайли нещата и нищо не може да го изненада. Присмива се на това, че хората от лъскавото общество робуват на модните марки, но самият той внимава с какви тишъртка и дънки е облечен, какъв часовник и какъв мобилен телефон носи. И ходи само в модните клубове.

Той не знае какво е истинска любов, приятелство и състрадание. Мястото на тези чувства е заето от необвързващ секс, стремеж към успеха на всяка цена, манипулиране на околните, сплетни, лъжи, безгранична жажда за слава…

Но му е отредено да проумее, че има и по-важни неща и отговорности в живота, когато в един момент всичко се сгромолясва.

Критически отзиви

Доверчивостта, а също и тъпотията на мацките, мечтаещи да си устроят живота чрез секса, е лайтмотивът на романа. Впрочем, мъжете в този лъскав свят са още по-големи животни…

Както вероятно вече сте се досетили, героят на романа – Миркин, търси чиста и светла любов, презира обитателите на тузарските офиси, посетителите на модните клубове и елитът, който ходи в ресторантите не да се храни, а да блести.

Тоест „The Мацки” включва традиционния набор от компоненти за създаването на ултрасъвременен бестселър и отначало даже не разбираш дали Минаев пише всичко това насериозно или пародира сам себе си и своите епигони. Става дума за книга, която масовият читател наивно ще погълне с истинско удоволствие и ще възкликне: „Е, много яко! Тоя Минаев е минал много тъпи мацки”, а почитателят на високата, сериозната литература, с неудобство ще прелисти книгата така, че другите да не го видят, но все пак, изчервявайки се, ще получи своето удоволствие от нея. Минаев и като литератор, и като бизнесмен (собственик е на фирма, вносител на марков алкохол) много добре знае какво е нужно на купувача и в какво съотношение да смеси компонентите в книгата. Къде да сложи сочни описания на живота на елита в света на брандовете и трендовете, къде е нужно да натупа героя, а къде да зашлеви и читателя със сюжетен обрат, който да преобърне цялата история с главата надолу.

На такъв професионализъм може само да се завижда. Но възниква въпросът: Какво да се прави? Ето вече с трети роман Минаев усърдно бичува пороците на съвременното общество. Ние сме жадни, лениви, глупави и бездуховни, ние се изхитряме едновременно да се смятаме за пъпа на земята и копираме най-тъпите западни традиции. Библейският Авраам не намерил в Содом и Гомор и десет праведници, а в съвременна Москва, по версията на Минаев, нещата стоят още по-зле. В бизнеса са идиоти, в политиката – подлеци, в журналистиката – безделници, а жените са глупачки. Следващата логическа стъпка е Минаев да се облече в плащаница и подобно на Диоген да тръгне да търси с фенер положителния герой.

Богата гама от емоции по време на четенето, позитивни и негативни. И такъв неочакван финал, че всичко което е било преди него, просто се забравя!

За автора

Сергей Минаев е на 34 години. Той се прочу в световен мащаб с романа си “Духless”, който разбуни духовете и сега всички (тези, които й се възхищават, и тези, които са възмутени от нея) очакват новия му роман, който оглави топлистите в Русия.

Сергей Минаев, мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, започнал да пише бестселъра си “Духless”, нахвърляйки мислите си върху салфетки в най-тузарските ресторанти в Москва, и след това решил да напише книга. Излиза в скромен тираж, но той се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за тази книга. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световния хит “Шифърът на Леонардо”. В продължение на месеци книгата е безспорният фаворит на пазара – издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години.

Истински бестселъри са и следващите му книги – „Media Sapiens” (1 и 2) и „The Мацки”, продадени в общ тираж близо 2 млн. екземпляра само в Русия.

Младият писател вече се превръща в световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него се появи на първа страница на “Таймс”. Малко са писателите (а руски изобщо няма), които могат да се похвалят с такова внимание от страна на прочутото издание.

Днес Минаев е култова личност, един от най-популярните и търсени писатели. Той говори с читателите си на разбираем за тях език, поставя най-болезнените проблеми, притежава блестящо чувство за хумор и с кеф човърка раните на съвременността.

Откъси от книгата

Мацки, мацки, мацки… Ако изживените години на някои хора се асоциираха с успехи в учението или в кариерата, с президентски избори или хиперинфлация, с цените на нефта или осребряване на чекове, основните пунктове в моя живот бяха мацките. Когато ми кажеха “2002 година”, аз се сещах за Маша и Кристина – младите възпитанички на Историческия факултет на Московския държавен университет, с които по онова време въртях любов едновременно. През 2003-а имах бурна връзка с Олга. 2004-а и 2005-а бяха… просто бяха шеметни години. 2006-а беше свързана с Жана, Юля и Катрин, с клубната треска, мултинационалните корпорации и журналистиката. В края на 2006-а и през 2007-а се появиха Рита и Лена, манекенският бизнес и отново корпорациите. Жените бяха моята кариера, моята поезия и може би моите университети… Не, разбира се, никога не съм бил жиголо. Просто чрез жените опознавах живота, различните социално слоеве, различните бизнеси и елитни общности. Те ме водеха напред и по избухващата страст аз се ориентирах в този свят много добре, сякаш те бяха пътеводни фарове. Те никога не ми стигаха, аз непрекъснато очаровах някоя, влюбвах се в друга, трета се влюбваше в мен, завоювах четвърта. А след като я завоювах, моментално започвах борба за личната си свобода. Това беше истински омагьосан кръг. Сега разбирам, че все пак ние – светът на момичетата и аз, сме се обичали взаимно. Аз бях полигамен и се засищах бързо, а те бяха ненаситни животни с ужасно собственическо чувство. Но ние не можехме едни без друг, ние бяхме заедно “по любов”. Да, наистина, макар да не отговарях на показателите за сигурен спътник в живота, аз създавах на всяка от тях свой собствен свят. Кажете ми, нима може да се кори един младеж за това? Всъщност аз бях идеалното превъплъщение на Казанова – неженен, склонен към увлечения и вятърничав. Не исках много, а само непрекъснато да ме изненадват. За разлика от съвременните мъже, не се отнасях към жената като към гумена кукла, която на всичкото отгоре трябва да бъде хранена и обличана. За мен всяка от тях беше вселена. Но нима бях виновен, че някои вселени се оказваха по-малки дори от моята кухня? Аз бях изследовател, а не стриптизьор. И непрекъснато имах нужда от нови открития. Нима това исках много?

(…)

В наше време любовта се свеждаше до картинки в списанията, до слогани в телевизионните реклами, до рекламни билбордове 4х6, стърчащи на кръстовището на булевард “Цветной” и “Садовое колцо”. Днес да проявяваш чувствата си така, както беше прието да го правят нормалните хора преди, се смята за детинщина. Всички се пазехме от различните прояви на любов като разходките прегърнати, целувките в уста, събирането на есенни листа заедно, сякаш ставаше дума за педофилия. И в същото време се стараехме да представяме самата педофилия като с етикета “актуален тренд”.

Всички нежни преживявания от класическите романи вече бяха “възпроизведени”, прехвърлени на “Кодак”, ретуширани, коригирани от компютърен дизайн и изчистени от грапавините и дребните недостатъци, свойствени на човека. Те са обезмаслени, изсветлени, лишени от “негативи и излишен драматизъм” и подредени по полиците на глобалния супермаркет, пуснати в сайтовете за запознанства, сложени в праймтайма и вкарани в статиите на списанията със заглавието “Как да изградим любовта? Инструкция без сълзи”. И наистина, какво означават за нас сълзите? Това са само камъни “Swarovski”, паднали от нечия рокля, които прашлясват под дивана…

(…)

Боже мой, колко мразех тези провинциални мацки, пристигнали в Москва за своите десет дози ботокс! Те никога нямаха “кинти”, но за сметка на това винаги им се намираше “братче” – именно “братче”, а не “брат” (между другото това умалително не се използва за сестра, явно заради конкуренцията). Те ходеха да “хапват”, отиваха за една седмица при “мама” и непрекъснато бяха “включени”. Освен това се наричаха помежду си “миличка”, на любовниците си казваха “скъпи”, а след шест часа не ядяха “въобще”. И въпреки това уродливостта на вътрешния им свят не им пречеше да наричат всички задръстеняци, да се ориентират по-добре от останалите в модните тенденции, да познават всички нови ресторанти и клубове в града, да притежават всевъзможни карти за намаление, да намират покани, да съветват другите за “най-добрите лекари”, “страхотните фризьори” и “печените инструктори по фитнес” и винаги да са “позитивно настроени”. Човек оставаше с впечатлението, че ако преди всички Фроси Бурлакови идваха в Москва да учат, сегашните Клави Мухини идваха тук да харчат. Да харчат бързо и, естествено, чужди пари.

(…)

Всъщност мацките са предимно съставна част на ефектните номера. Като колата, костюмът, кредитната карта и телефонът. Красивата мадама заменя всички тези дивайси. Вероятно точно затова моите момичета бяха напористи. Бяха също като кола от средния ценови диапазон, само че вместо да видиш лампичката, която светва на таблото, когато трябва да заредиш автомобила, чуваш звуковия сигнал „обичам те” и изваждаш кредитната си карта. „Обичам те” беше реплика, която не означаваше нищо, нещо като словесен паразит, като преходна пауза в диалога. При мен момичетата ставаха все повече, тъй като имиджът ми на женкар допълваше „правилното позициониране”. А парите ми в брой ставаха все по-малко и това увеличаваше проблемите ми и връзките ми със съмнителни личности, чиито ресторанти след това включвах в рейтингите си.

А за истинските чувства направо ме беше страх да споменавам. Да вземем дори онази студентка. Аз исках да я обичам истински, да я ревнувам, да я чакам пред входа, да задръствам електронната й поща и ICQ-то и да взривявам GSM-a й. Но аз се страхувах да обичам, разбирате ли? Страхувах се, че след известно време всичко задължително щеше да се изкурви, да се опошли, да се превърне в еснафски бит и в благосъстояние, а после да бъде сменено с евтини курви настрани, с взаимни лъжи и със скандали.

Компенсирах липсата на любов с „ефектни номера”. С парцали, с ресторанти, с почивки в чужбина и най-вече с безбройни любовни връзки. Ако превърнех ефектните си номера в пари, Абрамович щеше да работи при мен като шофьор. Но това тепърва ми предстоеше, а на този етап аз просто се „самоопределях”, „търсех своя път”, „изпробвах различни области”, „стараех се да бъда разностранен”. Прекарвах живота си в безполезно щуране, наречено „служебни купони” – идиотско определение от взаимно изключващи се понятия… И, ако трябваше да бъда честен докрай, аз се занимавах със самоизмама…

Мечтаех да бъда лузър, но засега просто не можех да си го позволя, разбирате ли?!

Провирах се сред тези лайняни тръни, за да стана звезда, а след като станех звезда, да изгубя всичко и да си отида, когато съм на върха. Да изчезна, да се залича, да се разтворя. Да остана в историята като щампа върху тениска на тийнейджър…

Comments

  1. ejjjik says:

    хм, според теб какъв е смисълът от прес релийзите? не, сериозно? щото според мен не е да ги копираш едно към едно и така да си правиш “статиите” в сайта

  2. Ако смисълът им беше такъв, въобще нямаше да уточнявам в началото на публикацията, че това е прес релийз. Всъщност обаче идеята им е доста сходна с това – избираш си части от релийза, едитваш ги в своя стил и ги пускаш.

  3. ejjjik says:

    дори когато са толкова нелепи?

  4. Дори тогава : )

  5. иво says:

    Нещо ми се губи смисълът на този пост. Не си чел книгата (а, пардон! нито една от неговите книги!), но коментираш с цитати от прес релийза? 😉
    Аз съм чел предишните му книги (всички?), в момента чета “The тёлки” и още не знам, дали ми харесва, или не. Като стигна до края, ще реша.
    Но човек често научава неща и от книги, които не харесва, нали? 🙂

  6. Anonymous says:

    здравко