Изключително неудобно е произнасянето на български на заглавието на последния преведен у нас роман на Харуки Мураками. На английски то излиза през 1994 (в Япония – 1988) и звучи далеч по-мелодично: Dance, Dance, Dance. Това е единствената ми забележка към книгата. „Танцувай х 3″ е просто феноменална, а началото й (разбирай – първите 100 страници) са наистина съвършеното начало за един роман.
(Най-долу в публикацията има малка изненада за вас)
За „Преследване на дива овца” преди половин година написах:
Когато книгата свърши, изпитах разочарование, че няма повече. Не бих казал, че е чак уникална, но определено е нещо, до което човек трябва да се докосне. Героите на Харуки, образите, които създава, атмосферата, в която те потапя, дори стилът (въпреки че е превод не от оригиналния японски, а от английски език) – всичко това са неща, заради които си струва да се прочете „Преследване на дива овца”.
„Танцувай х 3″ е нещо като сюжетно продължение на „Преследване на дива овца” (1982), макар и да може да се тълкува като изцяло самостоятелен роман – подозирам, че познаването на „Преследване…”-то не е задължително, за да се влюбиш в „Танцувай…”
Докато четях романа си мислех, че когато свърши, ще съм адски нещастен, че няма повече. Всъщност обаче не стана така. Когато прочетох последното изречение, у мен остана чувство за завършеност, за очаквания край – въпреки че остават неразгадани неща, мистерии, загадки, които читателят сам трябва да обмисли.
Книгата е изпълнена освен с напълно реалните персонажи на Мураками (за които ми писна да пиша във всеки пост колко са действителни), страхотните природни описания и интригуващия си сюжет, и с един куп невероятни езикови структури и метафори, които просто те разкъсват като ги прочетеш. Диалозите са толкова естествени, че се чувстваш като някой воайор, който се свил някъде сред героите и ги подслушва.
Трудно ми е въпреки това да определя кое точно в „Танцувай, танцувай, танцувай” ме впечатли до такава степен, че да не мога да се спра да я хваля. Ясно е, че съм чел и по-добри стилисти, и по-добри сюжети, и по-добри герои съм срещал в други книги. При Мураками обаче всичко е в такъв баланс, че не можеш да не останеш очарован. Обикновено най-прекрасните композиции не съдържат в себе си перфектни сами по себе си компоненти, но при тяхното съчетаване се получава нещо повече от „добре смазана машина”.
Последното ми изречение ми дава добър повод да кажа нещо заключително за Харуки Мураками и „Танцувай, танцувай, танцувай” – в романа и в творчеството му въобще никога няма да откриете изтъркани метафори като „добре смазана машина” – колкото и обикновен да е, авторът е оригинален до най-висока степен.
Повече за романа, вижте на сайта на издателите от Colibri.
А за вас имам една малка изненада – възможността да си спечелите без никакви уловки или платени участия в томболи и т.н. един екземпляр от “Танцувай, Танцувай, Танцувай”. Как ще стане това – посетете страницата “Спечели си книга” и вижте колко е лесно!
Comments are closed.