“Последното изкушение” на Никос Казандзакис

16 януари 2005г. – филмът „Последното изкушение на Христос” е свален от програмата на Българската национална телевизия под натиска на сдружение, в което главни фигури са Светия Синод, представители на 14 епархии, неизвестни граждански организации и около 200 журналисти. Филмът е на Мартин Скорсезе, ролята на Исус се изпълнява от Уилям Дефо (по-подходящ избор – здраве му кажи), а сюжетът върви плътно по култовия и скандален вече половин век роман на Никос Казандзакис „Последното изкушение”.

Проблемът за човешката същност на Христос и дали тя е по-силна от божествената му раздира християнските теолози в първите векове от „новата ера” и чак на Четвъртия Вселенски събор в Халкидон (451г.) догматично се определя, че двете природи на Спасителя са неслитно и неразделно свързани. Преди това редица определяни като ереси религиозни движения лавират между небалансираното съчетание на двете природи на Христос.

Човешките терзания на Исус са описани достатъчно ясно в популярната култура за първи път, поне доколкото ми е известно, от Казандзакис – 1952г. Несъгласията на героя (пиша го с малка буква по модела на писателя, който ясно посочва човешкото в Христос) с Бог, напълно земните му страсти и нежеланието му да преклони глава пред поставената му свята мисия са основните ключови линии в сюжета.

Срещата с апостолите – страхливци, бездушници и предатели, както и Матей – писач, който записва делата на учителя си, като добавя свои измислици и сънища, за които е убеден, че реално са се случили или ще се случат.

Романът следва сюжетната линия на Евангелията и формално не поставя разлики – Исус и свитата му, жадна за вечен живот, следват точно пътя на Иисус и Апостолите, като единствената разлика е онова, което се случва сред тях, в мислите им и най-вече в мислите на рави – отчаян и страхлив пред онова, което го очаква.

Доколкото знам, съществува само една, неособено известно ерес (каинитската), насочена към обожествяването на Юда. За сметка на това около средата на ІІв. е написан текст, наречен 18 века по-късно „Евангелие от Юда”. Едно от малкото известия за него по времето на написването на „Последното изкушение” е цитат в Adversus haereses (ок. 180г.) на Св. Ириней Лионски, който уточнява, че за каинитите Юда трябва да се почита, защото открива тайнството на предателството. В това съчинение Св. Ириней Лионски използва и названието „Евангелие от Юда” – ръкопис от което е открит в Египет – вероятно препис, изписан на коптски (предполага се, че е превод от по-стар гръцки текст). Та върху това е базирано „Последното изкушение” – с малката разлика, че текстът е намерен през 1978г., а романът на Казандзакис е написан 26 години по-рано и по мое предположение писателят е използвал като идея единствено краткия цитат на лионския светец, за да изгради една от най-скандалните книги на миналото столетие.

Чисто литературно книгата е изключителна – с изключение на превода, който изобщо не ми хареса, защото преводачът Георги Куфов явно умишлено се е опитвал да следва библейската стилистика, но това не му се е удало никак. Романът е тежък и, доколкото всеки вярващ християнин носи христовия кръст в себе си, „Последното изкушение” само може да засили това натрапчиво усещане.

Определено книга, която всеки трябва да прочете.

За финал ще напиша само епитафията от гроба на Никос Казандзакис (1883-1957) в Хераклея: „Не се надявам и не се страхувам. Аз съм свободен.” (Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβάμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.)

Comments

  1. Мария says:

    Поздравления за статията. Ще потърся филма и романа 🙂

  2. Аз започнах да гледам филма, но ме подразни, колкото и да го хвалят. Препоръчвам ти първо книгата и чак след нея – филма : )

  3. Denitsa Yordanova says:

    Статияята е наистина заинтригуваща! Според мен тази книга си заслужава да се прочете, както и филма създаден по нейния сюжет определено трябва да се гледа. Аз споделям мнението на г-н Ганев, че е по-добре първо да се прочете книгата и едва след това да се гледа филма, защото образите, сюжета, изразните средства, с помощта на които са описани героите в книгата са незабравимо преживяване. Всяка книга ни дава тази възможност сами в съзнанието си да създадем образите, описани в дадено четиво. Филмът е просто репрезентация на възгледите и възприятията на сюжета на режисьора. Разбира се, всеки режисьор се старае да създаде незабравими образи, но не бива да се подценява първостепенната роля на книгата.

  4. Elizavet Elias Duarte says:

    Нещо, което ми препоръчаха, но все още не съм се заела да прочета 🙁