„451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри

“У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи – за извор на основни истини, а себе си – за пророци.”

из “451 градуса по Фаренхайт”

„451 градуса по Фаренхайт” е една от най-добри антиутопии, които съм чел някога. Години напред (всъщност по мои сметки в романа (1953) Бредбъри е говорел за годините, в които живеем ние сега), обществото е загубило почти напълно интелектуалните си устои, битът се състои в гледане на широкоекранна телевизия и безсмислени панаирни забавления, а човешкият живот е загубил своята стойност. Хм, колко познато.

Главният герой на „451 градуса по Фаренхайт” е пожарникарят Монтег. Пожарната команда в песимистичните възгледи на Рей Бредбъри обаче има съвсем друга функция – тя не гаси пожари, а ги прави. Целта на пожарникарите е да се отзовават на граждански сигнали за укриване на книги, едно от най-сериозните престъпления в антиутопичния свят, и да изгарят до основи домашни библиотеки.

Срещата на пожарникаря Монтег с едно седемнайсет годишно и побъркано (според самата него) момиче на име Кларис става причината за започващата катарзистична метаморфоза на героя – неговото собствено търсене на онова, което някога е било ценно, а днес се смята за престъпление.

В ума на пожарникаря възникват грандиозни планове за мащабни заговори, масирани бунтове, подмолна дейност, спасяване на света и връщането му към исконните духовни богатства. Какво може да постигне обаче един обикновен индивид, пък макар и личност, на толкова негостоприемно място, където преследването на полицията се предава директно в домовете на хората, а неговият пик е призивът на властите всички граждани в един момент да излязат на прозорците си и да съобщят къде е беглецът – мярка, която просто не може да бъде неефективна.

„451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри е абсолютно задължителна книга за всеки човек, който обича книгите. Ако искате да я прочетете, можете да посетите Библиотеката на Христо Блажев, който съвсем безвъзмездно предоставя личните си книги за четене на желаещите ги. „451 градуса по Фаренхайт” е включен в томчето (томче, томче, колко да е томче с тия 700стр) „Избрано” на Бредбъри.

Comments

  1. Мария says:

    В списъка за задължителни книги, които трябва да прочета ми е 🙂 Ще видим кога обаче…

  2. Ерин says:

    В последните година-две като че ли се заговори повече за Бредбъри. Не знам дали това е факт или на мен ми се струва, но това беше и причината да `проверя` що за писател е. След манджите (без извинение) от фентъзи + тънки нравоучение и `пейзажните` сантиментални истории, почти се бях отказала, когато попаднах на `451 градуса по Фаренхайт`. Въпреки, че притежава в някаква степен типичния за Бредбъри стил, ми се стори различна. Аз също бих я определила като една от най-добрите антиутопии сред тези (малкото), които съм чела. Спечели ме най-вече след страниците, в които Фейбър обеснява какво са книгите. Въобще из цялата книга има такива малки красиви моменти и реплики като тази в началото на поста…

  3. Marto says:

    Определено е невероятно силна и просто разтърсваща, няма спор. Всичко е написано толкова искрено и толкова човешки…
    И за мен определено е най-добрата антиутопия, която съм чел. Не понасям, когато хората я наричат „лековата” и „детска”, а същевременно хвалят „1984”. Оруел определено е добър писател и романът му е силен, но далеч не навлиза толкова навътре в човешката душевност, колкото Бредбъри. При Оруел е наблегнато прекалено много на физическото страдание – хората живеят в мизерия, гладуват, изнемогват, нямат право да правят секс. И накрая волята на главния герой беше сломена именно чрез масивни физически мъчения. При Бредбъри е точно обратното – душевността е притъпена чрез задоволяване на нуждите на тялото. Хората си живеят прекрасно в чудни къщички, имат огромни видео стени, карат коли с бесни скорости… и са изгубили интереса към духовните, интелектуалните занимания. Някак по-плашеща е визията на Бредбъри, по-философска. Освен това в „1984” хората са общо взето нещастни, защото някой друг ги прави такива – Големия брат превръща живота на всички в ад и те нямат друг избор, освен подчинение. А пък в „451° F” хората сами са виновни за положението, сами са избрали пътя на удоволствието, сами за спрели да се развиват. Тоест Бредбъри не прехвърля отговорността на някой жесток тиранин, а поставя проблема именно в самите хора. Ето защо го намирам за доста по-сериозно четиво.

  4. kroko7 says:

    Не “(според самата него)”, а или “според самата нея” или “според самото него”. Все пак това е коментар за книга и би трябвало поне да е грамотно написано!

  5. Anonymous says:

    Мария :
    В списъка за задължителни книги, които трябва да прочета ми е Ще видим кога обаче…

  6. Лара says:

    Някой може ли да ни каже защо жената на Монтег, Милдрид, пие приспивателни хапчета? Много ще съм благодарна ако някой отговори на въпроса ми! 🙂

  7. tadalafil says:

    cialis tadalafil

    cialis pills

  8. viagra says:

    online viagra

    viagra cheap

  9. otc viagra says:

    buy viagra online

    non prescription viagra

  10. viagra prices

    viagra for sale

  11. generic names for viagra

    generic viagra without perception

  12. cialis gel tabs

    cialis price in malaysia

  13. viagra singapore

    best generic viagra review

  14. cost of cialis at costco

    cialis tadalafil lilly

  15. cialis price

    cialis paypal payment