Тома Марков и „Майка”

Тома Марков - Майка

Представям ви Макаронов, a.k.a. Тома Марков, който е главното действащо лице и повествовател в романа „Майка”. Това е първият роман на иначе култовия поет и деен участник в бг-лайфстайла (ако мога така да се изразя с известно намигване към Тома Марков, който 100% няма да прочете това).

Честно казано, очаквах малко повече, но това сигурно е защото се бях пренавил, че от първия до последния ред ще бъде сцепен от зашеметяваща проза. За съжаление, не бях, въпреки че обективно погледнато „Майка” е далеч по-добър роман от повечето български съвременни книги (особено на Людмил Станев, отново с намигване).

Преди всичко, Тома Марков е забавен. Малко злоупотребява с вече бая преекспонираната алкохоло-наркотична-ебяща тема, но пък в крайна сметка кой не го прави. Важното е, че разсмива. Лошото е, че под страхотната форма, съдържанието малко куца. През повечето време имах чувството, че целта, крайната цел, имам предвид, е просто да се стигне от точка А до точка В по възможно най-атрактивния начин. Нещо като увеселително влакче – кефиш се на него, но после слизаш и ти е все тая, докато се движиш към следващото.

Това, което в случая, струва ми се, липсва е имагинерната по принцип точка С, към която читателят сам се отправя след като затвори книгата, т.е. когато вече е в точка В и изпитва някаква необяснима нужда от това да продължи.

Да се надяваме, че в „Крокодилът Гений”, което се води продължение на „Майка”, ще има точка С.

Personal Note (да, това е от Hash Oil на Момчил Николов): Убеден съм, че стотината пунктуационни, граматически, правописни и от време на време стилистични грешки, разположени стратегически по 124-те страници на романа не са нарочно там. Те са буквално с пъти повече от допустимата норма. Все пак още във втория абзац има изпусната запетая, а езикови форми като „побликувам” са тотално недопустими в акцентно издание на топ-издателство като „Сиела”. Хора, стегнете си редакторите и коректорите или поне пуснете един спелчек, че е малко вече…

Въпреки това обаче с ръка на сърцето бих препоръчал „Майка” – струва си да се прочете романовия дебют на емблематичен за съвременната ни литература автор какъвто е Тома Марков. Ако не друго, смехът и култовите фрази ще ги запомните и ще можете в подходящ момент да ги изръсите и да натрупате малко активи пред по-литературнонепретенциозни индивиди : )

Спечели си „Майка” на Тома Марков! Единственото, което трябва да направиш, е да ми покажеш, че харесваш и си чел негови стихове. Това става с коментар под тази публикация. Този път обаче томболата ще е блиц – крайният срок е 23:59 на 6 април. В специална публикация утре ще оповестя кой е победителят (определен лично от мен – взависимост от съдържанието на коментара), както и кои са хората, които ще получат от мен последните няколко “развъртяни” книги. Успех!

Comments

  1. milla says:

    само стихове :S:S, той се справя и с кратките разкази достатъчно добре ;), аз гласувам за тях

  2. Гери says:

    “Невероятно шибан от
    зимен дъжд ден! Този
    преситен от никотин
    въздух зад прозорците
    със завеси в кухнята,
    знам, че ще дойдеш,
    знам, че ще дойдеш,
    знам, че ще дойдеш,
    знам, че ще го направиш
    само заради това да
    ме видиш как те гледам
    да идваш в дъжда…”
    p.s.нищо,че сме се защурали като луди калинки,ти не спирай да пишеш.ние четем и се радваме,че има хора като теб.а сигурно понякога дори ти завиждаме…да,със сигурност е така,но ти не спирай.усмивки!

  3. Румяна says:

    За стиховете!

  4. Гери says:

    аз не искам да участвам в томболата.просто ми се искаше да си припомня как ще го видя,докато идва към мен в дъжда….така както е идвал толкова пъти в сънищата ми…или не чак толкова…

  5. Фани says:

    “Госпожицата с шапката от миди,
    наметната с палто от октоподи,
    премина бавно през градината…
    Октомври беше, вторник, влажно
    и твърде неприятно беше времето.
    Последната червена зимна роза
    бе уморена и окапваше с листата.
    Госпожицата с шапката от миди,
    наметната с манто от октоподи,
    премина през градината отново…”

    Абстрактно, сюрреалистично…надявам се и прозата да е така добра…:)

  6. Ив says:

    Познавам мъжа с яка от котка. Той е моят мъж. И наистина се усмихва, и котката наистина мърка. 🙂

  7. dagoburd says:

    Е как няма да обръща внимание на “алкохоло-наркотична-ебяща”-та тема – на представянето на последната книга на Карбовски смърка кока, пи уиски и накрая заедно двамата съблякоха една мацка която беше опакована с вестници. В смисъл, явно оказва всичко това влияние върху стиховете 😉

  8. dagoburd says:

    Хм, сега видях .. часовника на блога не е наред, назад е 😉 предното мнение го постнах в в 00:42 (отговора :> ) на 7 април, а блога все пак казва че е от 6-ти 😉 Имай предвид са останалите томболи 😉

  9. Не се е сменил явно към лятното часово време, ще го оправя : )

    Благодаря на всички за участието! Днес ще има публикация с печелившите!

  10. Мина says:

    Тома Марков, имам “честта” да съм срещала с него и не съм особено очарована от възгледите му. Мозъкът му в трезво състояние може и да работи правилно, но лично аз в такова не съм го засичала. Както и да е, не го харесвам не заради начина му на живот, а най-вече за преекспонирания му патриотизъм, който се засилва подобно на Вазовите “Немили-недраги” в кръчмата (на него където и да е само материал да има). Любопитно ще ми бъде да видя каква е концепцията му тук и бих я прочела с интерес 🙂

  11. Зъбите на Тома Марков

    Като дете ме обхващаше параноя, че зъбите ми ще изпадат. Сънувах кошмари, в които ги изплювах и плачех: как щях да живея без зъби? С времето осъзнах, че това е суета. И винаги когато си спомнях отминалите детски кошмари, в съзнанието ми изплуваха зъбите на Тома Марков.

    Усмивката на Тома Марков е не само красива, тя е поезия в най-чистия й вид! Не твърдя, че той е добър човек, или нещо подобно – добрите хора сравнително рядко пишат добра поезия. Всъщност добрата поезия никога не е добра изцяло. Поезията е белязана от възходи и спадове, а е и субективна. Това, което се харесва на едни, не допада на други. Добра поезия е тази, няколко стиха от която те изкъртват и те обръщат с кожата навътре и тъй като вътре е топло, оттам идва онова парещо чувство в областта на корема. Именно тези няколко стиха на Тома Марков са липсващите му зъби. Зъби, които са инвестиция в поезията му, така да се каже, но малцина са, които могат да го проумеят. Почти никой не забелязва, че на мястото на два от горните му зъба са се настанили последните четири стиха от неговата поема за зимата, а до тях е определението му на блуса. Ако го познавах отблизо, щях да знам с точност разпределението на къртещите стихове из устната му кухина, но не го познавах, само бях присъствал на негови четения.

    (Фрагмент от романа “Животът като липсваща лъжица”, изд. “Алтера”, който ще излезе до края на месеца)