Тома Марков казваше в интервютата си преди издаването на „Крокодилът гений” (и точно след публикуването на „Майка”, към който роман интересът беше сравнително голям с оглед на огромната популярност на Тома Марков) – не е важно кой е Крокодилът гений, а какво е. Е, струва ми се, Крокодилът гений не е нищо особено.
Плоска история, безкрайно тривиален завършек, изнасилена фрагментарност, малко наивизъм… Единственото (ама наистина единственото), което ми харесва в „Крокодилът гений”, са няколкото доста забавни вметки, които, честно казано, са силната страна в прозата на Тома Марков.
Дълго време се чудех какво толкова мога да напиша за роман (роман, роман, колко да е роман) от 98 странички, напечатани с ееееей такъв шрифт. Трудно ми беше наистина да откроя сериозни позитиви в книгата – в крайна сметка обаче ми се струва, че може би
достойнствата на „Крокодилът гений” се крият в чувството за хумор.
Не ми се ще да казвам „и в нищо друго”, но поне аз не останах с впечатлението, че книгата може да ми даде нещо повече от един час сравнително приятно прекарано време, понакъсано от някое и друго подхилкване.
И въпреки всичко – „Крокодилът гений” на Тома Марков е забавен и в контекста на съвременната ни литература вероятно наистина си струва да се прочете. Най-малкото за да се оплюе – защото, както самият Марков казва, много по-добре е да те плюят и да те четат, отколкото обратното.
Повече информация за книгата можете да видите в сайта на издателите от Сиела!
При Хеликоните пък можете да разгледате „Крокодилът гений” и отвътре!
Comments are closed.