Това е Бегбеде – “Почивка в кома”

Фредерик Бегбеде - Почивка в кома

Въпреки че моят приятел и книжен колега Христо Блажев доста остро и агресивно е разкритикувал „Почивка в кома” на Бегбеде, ще дам и аз своето мнение, което доста повече клони към положително.

Представете си материал, озаглавен „Бегбеде и фекалиите”, който започва така:

Рядко се случва да няма какво да кажа за някоя книга. Ето сега е един от тези случаи. Тази книга е безподобен боклук, който дори няма да си правя труд да оценя.

Всъщност това му е и краят, защото след това следва само негативна критика към липсата на особен сюжет (който, между другото, съвсем не е задължителен).

Впечатлен съм от факта, че всички плюят по „Почивка в кома” – рядко се случва нещо толкова много да нагнети книгоманите, че те да се обединят заедно в една кауза – в случая анти-бегбедистката. Вярно е, че реално романът няма сериозна литературна стойност и че след средата ритъмът му значително се губи и текстът се лее тромаво и изнасилено. Преди това обаче има и нещо друго, което е най-големият плюс в случая.

Достоверността и реализмът

Историята е за една нощ на писателя и рекламен мениджър Марк Мароние – бохем, артист, до известна степен егоцентрик, но с лош късмет в желания от желания от него лайфстайл. Това е и причината, по която толкова пренавит тръгва за най-грандиозното събитиена годината във високите обществени етажи – откриването на нощен клуб Кенефа, изпълнен с най-големите фигури в парижката социална среда на момента (плюс Борис Елцин, между другото). Та Марк Мароние отива на откриването с идеята да прави секс с поне шест жени (или с една, но шест пъти) и най-накрая да постигне това, което иска.

Силата е, че Бегбеде умее да пише – разказът му (както казах, най-вече до средата, но след това също остават някакви позитивчета) се лее леко, готино и забавно, а в образа на Марк Мароние поне аз открих част от себе си. Защо? Защото Марк Мароние, бохем, артист, до известна степен егоцентрик, но с лош късмет в желания от желания от него лайфстайл, е най-обикновен човек, с неговите си долни страсти и високи стремежи да прави изкуство, с неговите гнусни желания да надруса гаджето на свой приятел, за да спи с нея, но и със своите житейски идеали.

И, по дяволите, когато някой каже, че е прекарал цялата си неделя в четене на ужасно тъпа книга, визирайки „Почивка в кома”, единственото, което ми напира отвътре е истеричен хилеж, защото творението на Бегбеде се чете за около 40 минути до час. За цялата неделя сигурно и първокласник с IQ-то на тостер ще прочете поне два пъти „Почивка в кома”.

Един послепис: Фредерик Бегбеде

знае, че пише неща със сравнително ниска литературна стойност.

Все пак той е почитател на величия като Достоевски и Пруст. Просто пише това, което би желал да чете. И което аз бих желал да чета понякога. Заедно с Достоевски и заедно с недоразумения на прозата като „Крокодилът гений”.

Comments

  1. dzver says:

    150 страници за 40 минути? Не се ли изхвърляш малко 🙂 Да не е писана с шрифта на българска дипломна работа?

  2. Именно : ) Айде, час да е, час и половина да е, ама цяла неделя?!

  3. preslava says:

    съжалявам, че ще го напиша, но твоите постове съдържат все повече глупости и глупости. вероятно, защото четеш прекалено бързо и нещата ти се губят.

  4. Книгата наистина се чете светкавично. Щото няма на какво да се спреш.

  5. Val says:

    Бегбеде е култ.
    Ако някой иска да чете 20-30 страници за няколко часа да захваща Идиот на Достоевски.

  6. Katt says:

    Книгите му са много еднакви една с друга, както и с тези на още дузина автори, които пишат същите глупости.