Литературата Днес те очаква!

От почти три години блогът Литературата Днес се развива успешно, но… в него за книги пиша почти изключително само аз. Затова реших, подобно на Алекс от Аз чета (който прави нещо, струва ми се, невиждано досега в България – истинска онлайн книжна общност) и на любимия ми блогър Христо Блажев от Книголандия, да ви предложа трибуна.

Прочели сте нещо, което ви е впечатлило?

Искате да споделите мнението, критиките, емоциите си от дадена книга?

Желаете текстът ви да бъде прочетен от тяснотаргетирана публика, която наистина се интересува от книги и ще се радва да коментира и своето становище за вашето мнение и публикация?

Тогава изпратете ми своите текстове за любими или наскоро прочетени книги – мейлът е добре познат – info@literaturatadnes.com. Споделете мислите си за литературата!

Аз и читателите на Литературата Днес ви очакват!

За финал нещо дребно, но все пак не за пренебрегване – всяко публикувано (а едва ли ще спирам от публикация каквито и да е текстове, което са написани грамотно и на кирилица) ревю ще получи специално от мен една безплатна книжка по мой избор.

Comments

  1. verbod says:

    Здравейте!
    В момента чета книгата “Кратка история на самолета” от Захари Карабашлиев. Признавам си, че не съм чел още романа му “18 % сиво”, с който той дебютира и дори се класира сред стоте най-четени книги в кампанията “Голямото четене”, но предпочитанието ми е повече към разказа, затова чета предимно разкази от съвременни и чужди автори.
    Книгата ме изненада приятно. Има разкази, които препрочитам вече по няколко пъти като “Старото злато на Синсинати” и “История с торта”. Написани просто, но красиво, без литературни хиперболизации и излишни лирически отклонения. Стилът му е лек и четивен. Вярно е, че разказите му са почти автобиографични, но умението да разказва увлекателно, е налице. За себе си открих един добър севременен български автор.

  2. Nezzo says:

    Ще Ви кажа нещо абсолютно искрено като най-редовният колега на Христо Блажев, точно по този начин станахме колеги и приятели. Първият път е побъркващо, едва ли не страшно, чудиш се дали хората ще оценят мнението ти, дали няма да те нападнат за него, дали ще се изразиш правилно. Така е, не е лесно, но трябва да вярваш в себе си.
    Когато има подобни предложения, не ги отминавайте просто така, аз опитах и ми хареса, сега да анотирам е едно от любимите ми неща и имам чувството, че мислите ми за книгите преди да започна да правя това са изчезвали просто в небитието, това е толкова жалко.
    А на Преслав мога да препоръчам само да не изглежда като, че ще яде хора 😉

  3. Nezzo, аз си мислех да ти предложа да напишеш и нещо при мен, но както стана напоследък редовен колумнист на г-н Блажев не смея да правя опити за временен трансфер : ) Иначе да, още не ям хора : )

  4. Nezzo says:

    Е сега, аз ви обичам по равно, без такива работи…

    😀

  5. Ха, опитваш се да ми купиш любимата колежка под носа? Непростимо!
    Инак аз искам да пиша в “Литературата днес”, това място е прекрасно. Но трябва да ме купиш, някоя бира ще свърши работа – виж как Алекс ме напи и сега ще пиша за АзЧета :P.
    Ок, сериозно – искам да напишеш нещо за при мен и аз ще направя същото за при теб.
    Е, и за бирата съм сериозен, де!

  6. Alex4o says:

    Вижте сега, младежи. Аз викам да си направим като се върна в неделя нова книжкоблогобира, че не сме се събирали отдавна 🙂

  7. @ Nezzo, щом сме по-равно с Блажев, ще те чакам и тук, когато имаш нещо за мен : )

    @ Христо, за мен ще е огромна чест да имам нещо в Книголандия : ) (Дори ако се наложи да си купя това право чрез бира)

    @ Alex4o, естествено : )

  8. Милена says:

    Просто не знам как съм живяла без този сайт! От малка съм си буквоядка, даже не излизах да играя навън, за да си дочета книгата. Сега се опитвам да възпитам децата си да четат, всъщност да усетят удоволствието от това да станеш съавтор – за мен това е най-великото усещане при четенето на една книга.
    @ verbod Сега чета “18% сиво”. В началото ми се стори малко понатегната, но след това наистина те повлича!!! Коментарът на моя приятел Любен Дилов-син е правилен – може и да не заспим, докато не дочетем. Е, в моя случай това със съня е малко по-специално, не мога без него, много съм поспалива… Но най-върховното удоволствие ми е в събота и неделя да си чета сутрин книгата и да си пия кафето с мляко в леглото! Но не мога да чета и да ям… съжалявам… това е кощунство. Виж мога да ходя по улицата и да чета, малко крайно, но понякога се налага! 🙂 Иначе четенето по спирките, в градския транспорт, в задръстване или на светофарите, когато съм с колата – задължително!

  9. @ Милена, благодаря за добрите думи!

  10. sugarboy says:

    Не ми стана ясно тук ли е мястото, където могат да се публикуват отзиви за книги, но ще пробвам. И аз съм един от тези, които обичат да четат (а и да пописват), затова реших да подкрепя инициативата ви за споделяне на мнения. И понеже споделеното дотук е малко и касае основно автора Захари Карабашлиев, ще започна с него. Може би съм сред малцината, които не са впечатлени от “18% сиво”. Безспорно има плюсове: начинът, по който пише изреченията издава дарба, има забавни истории на фона на цялото повествование, финалът е много силен – заключва кръг с началото, т.е. обяснява много неща, чието споменаване в началото е изглеждало безпричинно и така им придава смисъл (готино е изясняването на онзи побой в Мексико и защо са толерирали героя през цялото време…). Интереснен е топосът – действието се развива в Америка, а не в любимото за повечето ни автори някое забравено от бога българско село…
    И все пак това е роман с плоско, линейно повествование (не че това е лошо -подобно на “По пътя” на Керуак – героят пътува и по пътя му се случват разни случки), но ми липсват преплетени сюжетни линии. Тази липса авторът се опитва да замести с ретроспекциите за преживяванията на героя със своята любима, замесени със случките по пъття в сегашно време. Но всички тези вопли по изгубената любов са ми сладникаво-банални (в смисъл, че са доста експлоатирана тема в литературата). Освен това депресията на героя не се вързва с действията му – желанието да изкара пари от торбата с трева и т.н. Депресията не би ли трябвало да го направи бездеен, безволев, немощен? И защо героят отива точно в бардаците на Мексико?
    Макар да има смисъл да бъде прочетена, книгата, а и авторът са малко преекспонирани. Едновременно с нея прочетох 2 други книги от български автори, които според мен имат повече стойност. Колебая се дали да ги спомена, защото и те са доста преекспонирани… Най-вероятно покрай издателствата си “Сиела” и “Колибри”, които са ми антипатични с “въздесъщието” си. Имам предвид, че по разни медии и конкурси се лансират основно техни книги – и причината не е винаги качеството на текстовете, а явно добрия им ПиАр. Ще си призная и личния мотив – миналата година издадох роман със собствени средства (не съм правил опити да го предлагам в голямо издателство) и не мисля, че в много аспекти той има по-малко достойнства от доста техни книги (отзив за романа ми излезе в “Култура, ако това е признак за някакво качество; взеха го за разпространение и в “Пингвините”). Но в лайф-стайл изданията няма да му видите реклама, защото там са “Сиела”. Както и опитът ми да им попадна в книжарниците бе посрещнат с аристократично мълчание (вярно, че опитът ми касаеше единствено предоставянето на екземпляр от книгат ми на продавачка от книжарницата им, която “щяла да я предаде за преценка” – такъв бил редът).

  11. Sulla says:

    Днес открих този блог. Когато ми се досптоделя нещо за книги, с удоволствие ще го направя тук.

  12. Ще бъде чест да го направиш тук : )

  13. Йордан Йовев says:

    sugarboy
    докато четях коментара ти, в момента ,който стигнах до критиката за “депресия/действие,,(където съм напълно съгласен с теб, въпреки че не съм чел книгата) ,вече бях сигурен че и ти се занимаваш с писане 🙂 .И просто не се сдържах да споделя тази мисъл от главата ми:)
    Това което имам предвид , е че ми хареса начина по който си отправил критика към писателя. Направил си го по възможно най хитрия начин , използвал си “?,, (тоест въпрос)
    Определено подхрани любопитство ми към книгата.
    Това което ми се върти в главата е:
    Дали автора е искал да си задаваш този въпрос или не ? 🙂
    явно трябва да прочета книгата за да мога да разбера коя е истината за мен 🙂